Решение № 9098 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2009 г.

Решение № 9098 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лъчезар Йорданов Терзийски и Людмил Йорданов Терзийски, чрез пълномощника им адв. Симеонка Манова, срещу решение № 329 от 23 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 137/2008 година по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед № РД-18-10-56/14 март 2008 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Васил Панчев Маноилов, чрез пълномощника си адв. Иван Йосев, намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения излага в писмено становище. Останалите ответници - Райчо Борисов Ивков, Васил Сергиев, Луиза Костадинова Маноилова, Иван Стоянов Калфин и началника на СГКК - гр. Кюстендил, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Кюстендил Васил Панчев Маноилов е оспорил заповед № РД-18-10-56/14 март 2008 година на началника на СГКК - гр. Кюстендил, с която на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на поземлени имоти с идентификатори № 72045.72.100, № 72045.76.50 и № 72045.72.101, намиращи се в землището на с. Таваличево, м. "Змеьов дол", община Кюстендил. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана експертиза е установено, че производството по одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на посочените поземлени имоти по реда на чл. 35а от ЗКИР е започнало по искане на Лъчезар Йорданов Терзийски и Людмил Йорданов Терзийски. Установено е също така, че посочените лица са ползватели на поземлените имоти, предоставени им по ПМС № 26/23 април 1987 година за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че производството по одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри е опорочено, тъй като е започнало по искане на лица, които не са собственици, е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 35а от ЗКИР кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственица или инвеститора на отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка. От самия текст се налага извода, че валидно искане за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри могат да правят само собствениците на съответния поземлен имот. Ползвателите не са собственици и нямат това право. В тази връзка административният съд е изложил подробни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че като страни по делото не са били конституирани всички заинтересовани лица. Това нарушение - ако изобщо има допуснато такова, тъй като конкретни лица не се сочат, може да бъде излагано само от страната, чието право на участие е било нарушено. Неоснователно е и изложеното в касационната жалба относно това, че съдът не е обсъдил нарушенията, допуснати при издаването на решението на поземлената комисия, с която е възстановена собствеността върху земеделски земи на наследниците на Маноил Панев Чорбаджийски, сред които е и Васил Маноилов. Съдът действително не е обсъждал в този аспект решението на поземлената комисия, но това не е било и нужно, тъй като предмет на разглеждане по делото е заповедта на началника на СГКК - гр. Кюстендил, а не решението на поземлената комисия. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,