Решение № 3207 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2009 г.

Решение № 3207 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците / ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Саман Коран Исмаил, от мъжки пол, роден на 01.01.1983 г. в гр. Дияла, Ирак, гражданин на Ирак, кюрд по народност против решение № 368 от 12.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство за предоставяне на закрила е било образувано по молба № Б-7345 от 5.12.2008 г., подадена от жалбоподателя. След събиране на изискуемите в него доказателства и провеждане на интервю, председателят на ДАБ е постановил решение, с което е отказал предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 от закона. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно посочените в чл. 8 от ЗУБ изисквания, както, а бежанската история следва да се разгледа във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Развил е съображения, че представената от него бежанска история сочи на лично решение за напускане на държавата по произход, а не по причина на въоръжения конфликт там, а твърдените факти за отвличане на жалбоподателя с цел откуп, не сочи, че той е целта на посегателството върху личността му, което обосновава извода му, че предпоставката по т. на чл. 9 от закона не е налице за жалбоподателя. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: От проведеното интервю с орган на Държавната агенция за бежанците се установява, че жалбоподателят иска закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като бил отвлечен от неизвестна групировка с цел откуп, впоследствие бил пуснат. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че обстановката в Ирак изцяло отговаря на регламентираното от международното право определение за вътрешен въоръжен конфликт. От данните в преписката обаче не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Въпреки наличие на този елемент от фактическия състав на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, не с е установи изискването на закона жалбоподателят да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не се установи интервенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. Практиката на по приложението на ЗУБ по отношение на търсещите закрила лица от Ирак е свързана с прилагане на решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/2007 г., даващо тълкуване на нормата на на чл. 15 от Директива № 2004/83/ЕС. Въпреки това, с оглед развитието на обстановката в страната, проведените парламентарни избори през м. февруари 2010 г., оттеглянето на част от мироопазващите сили, може да се направи извод, че въоръженият конфликт не застрашава живота и личността на всички иракски граждани. Жалбоподателят не може да се позове единствено на обстоятелството, че е гражданин на Ирак за да иска закрила по реда на ЗУБ. Посочените от него обстоятелства за посегателство върху личността му - отвличане, получаване на заплахи, от многобройните дела, разгледани в настоящия съд, се повтарят по идентичен начин във всички молби за закрила, подадени от иракски граждани. Общата формулировка на твърдяното посегателство върху личността, въпреки нормата на чл. 75 от ЗУБ не може да обоснове извод за наличие на обстоятелство по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарна закрила. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение