Решение № 7316 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. М. А., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Максимова, срещу решение № 10156/16.03.2026 г., по адм. дело № 8075 по описа за 2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4181/21.07.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение, свързани с необсъждане на и анализиране на всички факти, довело до немотивираност на акта. Не било доказано, че са налице нови обстоятелства, които да водят до положителна промяна на обществено – политическия живот и сигурността в Сирия. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуална справка от 15.06.2026г. относно общото положение, състоянието на сигурността и отбиването на военна служба в Сирия. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на И. М. А., гражданин на Сирия, против Решение № 4181/21.07.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на И. М. А. от 04.09.2024 г., с която е поискана международна закрила в Република България. От проведеното на 18.12.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснало Сирия нелегално за Турция през юли 2024 г., където останал около 1 месец, след което на август 2024г. преминал нелегално в България. Твърди, че е искал да отиде в Германия, но е дошъл в България, защото е имал пари да стигне само до тук. Излязъл нелегално от страната, преминал през Сърбия, Унгария и стигнал до Австрия, където бил задържан и върнат в България, тъй като имал регистрация тук. Напуснал страната си по произход заради войната и опасността да влезе в казарма към официалната армия или да бъде принуден да служи на кюрдите, но не бил получавал официална призовка за отбиване на своята военна служба. Липсват данни лицето да е имало проблеми заради религиозна принадлежност или с официалната власт, не е участвал в религиозна организация, не членувал в политическа партия. В проведеното интервю посочил, че имал завършен шести клас в родното му село, а по професия бил фризьор и заварчик. Напуснал Сирия заради казармата и защото искал да работи и да изпраща пари на роднините си в Сирия. В Сирия били родителите, брат му и двете му сестри. С Решение № № 4181/21.07.2025 г. председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. А.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на опасност за сигурността или основателен страх от преследване към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия и прекарал известно време в Република Турция, а родителите му, братята и сестрите му останали да живеят необезпокоявани в Сирия. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката – политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия с вх. № МД-02-229/15.06.2026 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 15.06.2025 г., след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 1 500 000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. Неоснователно е твърдението в касационната жалба че съдът не бил анализирал актуалното положение в Сирия, както и че не било настъпило подобрение в общото положение и сигурността в страната по произход. По делото са представени актуални справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023г./, съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Притесненията на чужденеца от възможността да бъде призован в армията, за отбиване на военната му служба или да бъде привлечен на служба от кюрдите не са подкрепени с конкретни доказателства или обосновани твърдения в тази насока. Освен това съгласно тълкувателното определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, дадено в наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН през 1992 г., в глава V, „В“. Лице, което е дезертирало или избягало от военна служба от неприязън към военната служба или страх от участие в сражение, не е бежанец. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,