Решение № 6787 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2014 г.

Решение № 6787 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против Решение № 4286 от 25.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1178/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1303439 от 04.10.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2235 от 21.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта на извършено прихващане със сумите от 23.28 лв. данък общ доход за 2006 г. и лихва върху тази сума в размер на 17.62 лв. по ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 2214Р178/16.04.2007 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е следвало служебно да събере доказателства досежно наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи погасителната давност за публичните вземания от 2006 г. и след като не е сторил това, то спорът е останал неизяснен от фактическа страна. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което жалбата срещу оспорения АПВ бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Емануил Светлозаров Донев не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведеното в жалбата касационно основание, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1303439 от 04.10.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2235 от 21.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта на извършено прихващане със сумите от 23.28 лв. ДОД за 2006 г. и лихва върху тази сума в размер на 17.62 лв. по ГДД по чл. 50 с вх. № 2214Р178/16.04.2007 г. и е върнал преписката на ТД на НАП - София за издаване на нов АПВ при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ, решаващият състав е приел за установено следното от фактическа и правна страна: Производството по издаване на АПВ е образувано по резолюция на началник - отдел при ТД на НАП- София за извършване на проверка по прихващане или възстановяване, в хода на която са установени несъответствия в подадената от Емануил Светлозаров Донев ГДД за 2012 г. относно размера на декларирания данък за възстановяване по ЗДДФЛ. В резултат на тази констатация, проверяваното лице е депозирало коригираща декларация, в която размерът на данъка за възстановяване за 2012 г. е редуциран на 267 лв. След като е установено, че към този момент лицето има задължения към бюджета за ДОД по ГДД за 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 23.28 лв., лихви върху тази сума - 17.62 лв. и по ГДД за 2007 г. по ЗДДФЛ данък в размер на 489. 89 лв., органът по приходите е издал оспорения АПВ, с който е прихванал надвнесеният данък за 2012 г. със задълженията за 2006 г. и с част от дължимия данък за 2007 г. в размер на 226.10 лв. При тази фактическа установеност и релевираното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност, първоинстанционният съд е приел, че давностният срок за публичните вземания за данък за 2006 г. и начислените върху него лихви за забава е започнал да тече на 01.01.2008 г. и е изтекъл на 31.12.2012 г. Съобразил е, че след като към датата на издаване на АПВ публичните вземания за 2006 г. са били погасени по давност, то осъществено с тях прихващане е незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Единственият довод в касационната жалба, който обосновава тезата, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, е аргументиран с липсата на служебно предприети от съда действия за събиране на доказателства за спиране и прекъсване на погасителната давност. В случая възражението за погасяване по давност на публичните вземания за 2006 г. е релевирано от процесуалния представител на Емануил Донев в първото открито съдебно заседание в присъствието на насрещната страна, която не е навела твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 172 ДОПК. Заявила е единствено становище за неоснователност на възражението, с оглед на което първоинстанционният съд нито е следвало да указва на ответника, нито служебно да събира доказателства за евентуално спиране или прекъсване на погасителната давност. Конкретни твърдения в тази насока не са наведени и в касационната жалба, поради което оплакването на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен без да е изяснен спорът от фактическа страна е неоснователно. Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. последно ДОПК може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. По аргумент от чл. 171, ал. 1 ДОПК, погасителната давност за публичните вземания за данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и начислените лихви за забава е започнала да тече на 01.01.2008 г. и е изтекла на 31.12.2012 г. Към този момент изискуемостта на вземането на длъжника за надвнесен данък за 2012 г. все още не е настъпила, поради което осъщественото към датата на издаване на оспорения АПВ прихващане с погасени по давност публични вземания правилно е квалифицирано от съда като незаконосъобразно. Достигайки до този краен извод и отменяйки обжалвания АПВ, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение