Решение № 9628 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 738/2011 г.

Решение № 9628 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 738/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Василев Даракчиев срещу решение № 146 от 29.10.2010 г., постановено от Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VIII състав по адм. д. № 673/2006 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора. Ответникът - Областен управител на област Варна, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Стефан Радев Попончев, е представил писмено становище, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и искането за тълкуване на влязлото в сила решение да бъде отхвърлено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 251 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Поискано е тълкуване на влязло сила решение № 489 от 16.07.2008 г., постановено от Окръжен съд Варна по адм. д. № 673/2006 г. Решаващият съд е преценил, че решението, чието тълкуване се иска, не е ясно по отношение на това кое заключение и по кой вариант е възприел съда като отговарящ на изискванията на закона за образуване на нов имот за бившите собственици. Съдът е допуснал тълкуване на решението в смисъл, че след връщане на преписката за ново произнасяне, административния орган следва да се съобрази варианта за образуване на нов имот с площ от 567 кв. м. по отношение на местоположението му спрямо имот № 715, съгласно скицата, приложена към заключението на тройната СТЕ. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. Недопустимо е чрез искане за тълкуване на съдебно решение да се пререши правния спор. В случая производството, по което е постановено решението, чието тълкуване е поискано, е по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство съдът проверява дали са спазени законовите изисквания за уреждане на територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предложените варианти от приетите експертизи, като технически възможни за промяна на конфигурацията на имота по отношение на границите и отстоянията не може да бъде взет предвид при проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като наличието на различни варианти за трасиране при условията на оперативната самостоятелност, е въпрос на целесъобразност и не може да бъде проверяван от съда. В производство съдът се произнася само по въпроса за законосъобразността на заповедта в оспорената част, а след връщане на преписката административния орган се произнася след спазване на техническата част от процедурата. В този смисъл настоящият състав приема, че съдебното решение, постановено по повдигнатия спор, не се нуждае от тълкуване. С искането се цели единствено даване на указания, които не са в обхвата на проверката за законосъобразност, осъществена от съда. Резултата, целен с искането за тълкуване, е недопустим, поради което в правомощията на касационната инстанция, предвидени в чл. 218, ал. 2 от АПК, е да се произнесе служебно без да са наведени касационни доводи в тази насока. Предвид изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено искането за тълкуване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,