Решение № 8423 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 966/2009 г.

Решение № 8423 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 966/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството и по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Варна чрез процесуалния му представител юр. Христо Якимов срещу решение № 517 от 23.07.2008 г. по адм. дело № 56/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От ответника по касационната жалба Динко Петров Григовор е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-10-52 от 16.11.2005 г. на началника на РДНСК Варна, с която е отхвърлена жалбата на Динко Петков Григоров от гр. Варна като неоснователна против отказ за узаконяване № 3 от 15.09.2005 г., издаден от главния архитект на район "Приморски", община Варна за строеж "Покритие, остъкляване и приобщаване на тераса към ап. 7, находящ се в жилищна сграда в УПИ IХ-9, кв. 701 по плана на 2-ри п. район на гр. Варна, ул. "Цимерман" № 4". Съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорената заповед, при неправилно прилагане на материалния закон. Видно от данните по делото с оспорената заповед на началника на РДНСК Варна е отхвърлена жалбата на Динко Григоров от гр. Варна срещу издадения от главния архитект на Район "Приморски" при община Варна по заявлението му подадено на основание § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, отказ за узаконяване № 3 от 15.09.2005 г. на строеж "Покритие, остъкляване и приобщаване на тераса към апартамент № 7, находящ се в жилищна сграда в УПИ IХ-9, кв. 701 по плана на 2-ри п. район на гр. Варна, ул. "Цимерман" № 4". Данните по делото налагат извода, че извършеното преустройство е станало през 2000 г. Изложени са от административния орган фактически основания в оспорената заповед, че и извършеното преустройство и приобщаване на терасата към една от стаите в процесния апартамент водят до съществени изменения, предвид на съответствието на извършеното строителство с предвижданията на ПУП. По-конкретно изложено е, че с извършеното преустройство е завишена кота корниз на сградата по фасадата към вътрешния двор, с което се променя характера и начина на застрояването предвидено по ПУП- нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗУТ . Изложено е, че в административната преписка се съдържат всички изискващи се по чл. 144 от ЗУТ документи, включително и проект заснемане за узаконяване, според които не са налице законовите изисквания за узаконяване от главния архитект и тези фактически основания не са опровергани от жалбоподателя. По делото е назначено вещо лице, което заключение неправилно е кредитирано от съда като компетентно, тъй като от една страна се произнася по правни въпроси, по което е компетентен съдът да се произнесе, а от друга страна е непълно и частично противоречащо с останалите доказателства по делото, но същото не е оспорено от страните. Установено е от вещото лице, че е извършено доиззиждане на ограждащи стени на терасата с блокчета "Итонг", което води до промяна на фасадата на сградата, но това е преценено от вещото лице като несъществено отклонение от проекта. Съдът е възприел заключението на вещото лице изцяло, като не е съобразил противоречието между заключението и дадените пояснение от вещото лица в съдебно заседание проведено на 04.07.2008 г. В това заседание вещото лице заявява, че с направеното строителство са прекъснати коминските тела и е променена фасадата на сградата от към двора, с което са засегнати общи части на сградата. Тези уточнения налагат категоричния извод, че с извършеното строителство съществено са засегнати общите части на сградата. Видно от данните по делото комините са предвидени да обслужват помещения от долните два етажа, поради което с прекъсването им в резултат на преустройството, собствениците от долните етажи практически неправомерно са лишени от възможността да ги използват. С изградената зидария от итонгови блокчета се продължава фасадната плоскост, покрива се терасата, която се приобщава към детската стая от апартамента, като функционалното предназначението на терасата е променено, но същевременно е променена и фасадата и покрива на сградата, с което са засегнати общите части на сградата. За извършеното строителство не е взето изискуемото за този вид преустройства съгласие на етажните собственици. Извършеното преустройство, както е прието в отказа на главния архитект и потвърдено със заповедта на началника на РДНСК в оспорената заповед, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Установява се, че съществено се изменят общите части на сградата, тъй като построеното е в противоречие с предвидената с ЧИЗРП височина на строежа и в противоречие с предвижданията на ПУП, съпоставени с приложения проект заснемане за узаконяване, което обстоятелство не е опровергано от жалбоподателя. При тези данни, установената от административния орган фактическа обстановка с констативния акт, съставен след реализирането на строежа, който е неразделна част от оспорената заповед не е опровергана от жалбоподателя, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, при наличието на валидно упълномощаване със заповед № 673 от 28.07.2003 г. от началника на ДНСК София. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва обжалваното решение да се отмени от настоящата инстанция като незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Динко Григовор срещу заповед № № ДК10-52 от 16.11.2005 г. на началника на РДНСК Варна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд