Решение № 14109 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2010 г.

Решение № 14109 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветко Ваклинов Каранфилов, от с. Еленово, област Благоевград против решение № 150/26.03.2010 г. по адм. дело № 25/2010 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Благоевград счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 150/26.03.2010 г. по адм. дело № 25/2010 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Цветко Ваклинов Каранфилов, от с. Еленово, област Благоевград срещу заповед № 5255/07.12.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Благоевград, с която на основание чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) му е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали здравни потребности, изразяващи се в "закупени лекарства, освен тези закупени с намаление по рецептурна книжка". За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. По делото е установено, че заявените от жалбоподателя като потребности "закупени лекарства, освен тези по рецептурна книжка" нямат инцидентен характер и не сочат наличието на неотложна нужда. Видно от приложените документи, използваните от Каранфилов медикаменти и консумативи са за ежедневна употреба във връзка с лечение на хроничните му заболявания и касаят периода 2007 г. - 2009 г. Заплатените за тях суми са минимални, а характера на заболяванията сочи, че същите не са настъпили нито внезапно, нито неочаквано. Наведените едва пред съда нови обстоятелства за потребност от хирургично лечение са неотносими към правния спор поради незаявяването им пред административния орган. Приемайки, че не е осъществен фактическия състав от нормата на чл. 16 от ППЗСП първоинстанционният съд е постановил правилно решение като е издирил и приложил точно материалния закон. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,