Решение № 6426 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15690/2013 г.

Решение № 6426 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15690/2013 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Соро Усман, гражданин на Кот ДТИвоар, против решение № 5994 от 04.10.2013 г. по адм. д. № 5477/2013 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поискано е да бъде отменено със законните последици. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Соро Усман, гражданин на Кот ДТИвоар, срещу Решение № 685/13.05.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Соро Усман е напуснал Кот ДТИвоар на 11.09.2012 г. легално с паспорт и виза за Турция, а на 15.09.2012 г. преминал нелегално границата и влезнал в България. Мотивирал молбата си за закрила с обстоятелството, че управляващата в Кот ДТИвоар партия му създава проблеми и не е могъл да работи. Също така посочил и че имал проблеми с роднините си, които подкрепяли мюсюлманска партия. Заявил е, че в родината си не е бил арестуван, съден и осъждан, не е насилван, изтезаван и измъчван. Също така нямал проблеми от религиозен, а от политически характер, поради което се страхувал, че може да бъде убит от представителите на партията RDR или от семейството му. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В проведените три интервюта Соро Усман е заявил, че не е бил преследван и насилван в родината си, а само, че изпитва страх от преследване в родината му, без да посочва конкретни основания за това. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че партията в която членува чужденецът в момента е в опозиция и не представлява самостоятелно основание за да се приеме, че при евентуално връщане в родината си Соро Усман би бил преследван заради това. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел съдът при разглеждане на делото се е съобразил и с установената практика на Съда на Европейския съюз в тази насока и най - вече с изводите, залегнали в решението му по дело № С - 465/07, като е посочено, че в процесния случай Соро Усман не е представил каквито и да било данни за лично засягане или застрашаване на живота му в страната му по произход. Също така съдът се е позовал и на представените по делото справки за ситуацията в Кот ДТИвоар, от които е установено, че обстановката в страната е несигурна, поради продължаващото наличие на вътрешни конфликти, но не са налице данни за наличие на сериозен въоръжен конфликт, от който да се налага изводът, че насилието в страната на произход на чужденеца достига изключителна степен. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение