Решение № 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2018 г.

Решение № 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда чл. 323, ал. 1 във вр. чл. 314, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура (СГП), против решение по т. 3. 1 по протокол № 17 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 20 юни 2018 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт е отменено наложеното със заповед № 1423/10.05.2018 г. на административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на И. Димова - следовател в Следствен отдел (СО) към Софийска градска прокуратура. Развиват се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяна обжалваното решение на ПК на ВСС като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него да се потвърди заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) не ангажира становище по спора. Заинтересованата страна – И. Димова - следовател в Следствен отдел към Софийска градска прокуратура не изразява становище по съществото на спора. Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - дисциплинарнонаказващ орган по чл. 311, т. 1 от ЗСВ, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ. Видно от известие за доставяне към писмо изх. № ВСС-6014/18 от 25.06.2018 г. обжалваното решение е съобщено на оспорващия на 27.06.2018 г. (л. 148). Жалбата е подадена на 10.07.2018 г. с вх. № 11598 по описа на ВАС, с което е спазен законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ. Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение, като обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК във вр. чл. 146 АПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Със Заповед № 435/15.02.2018 г. на административния ръководител на СГП - градски прокурор в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу И. Димова - следовател в СО - СГП (л. 140 – л. 142 от делото), във връзка с констатираното в т. II, т. 42 и т. 43 от доклада за извършена тематична ревизия в СО-СГП, за периода от 30.10.2017 г. до 30.11.2017 г. в изпълнение на заповед № РД-04-325/25.10.2017 г., изм. със заповед № РД-04-358/10.11.2017 г. на Главния прокурор на Р. България. С горепосочената заповед съгласно чл. 13 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарните производства срещу магистрати в СГП, утвърдени със заповед № 238/28.01.2015 г. на адм. ръководител на СГП, изм. и доп. със заповед № 1525/19.05.2015 г. на и. ф. адм. ръководител на СГП е определен дисциплинарно разследващ орган - комисия, на която е възложено разследването по дисциплинарното производство. На 20.02.2018 г. комисията е запознала следовател И. Димова със Заповед № 435/15.02.2018 г. на градския прокурор (л. 141 от делото). С оглед съдържащите се в доклада от тематичната ревизия данни, че следовател Димова не е провела ритмично разследването и е бездействала неоправдано по ДП № 31/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 2622/2016 г. по описа на СРП и по ДП № 412/2015 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. 34099/2015 г. по описа на СРП комисията е провела възложеното й разследване по дисциплинарното производство. В хода на проверката са приобщени писмо с Вх. № 11055/29.01.2018 г. на Отдел 06 "Административен" на ВКП за изпращане на доклада за извършената тематична ревизия на СО-СГП, справки за индивидуалната и средната натовареност на следовател И. Димова, за ползвания годишен отпуск, отпуск по болест, за командироването и за участието й в квалификационни мероприятия за периода от 01.05.2015 г. до 30.11.2017 г., както и справка за наличие на образувани предходни дисциплинарни производства спрямо следователя (л. 82- л. 123 от делото). На 17.04.2018 г. на следовател И. Димова е връчена покана за запознаване с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство (л. 50 от делото). От следовател Димова е представено писмено становище от 4.05.2018 г., което е приобщено към дисциплинарната преписка по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ (л. 41- л. 43 от делото). Въз основа на събраните материали по дисциплинарната преписка, административният ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) – градски прокурор приема за установено следното: 1/По ДП № 31/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 2622/2016 г. по описа на СРП - Установени са периоди от няколко месеца в които изобщо не са извършвани процесуално следствени действия - а именно период от три месеца от 22.03.2017 г. до 28.06.2017 г. следовател Димова не е извършила нито едно процесуално - следствено действие по досъдебното производство и периода от 29.06.2017 г. до 3.09.2017 г., като до 31.11.2017 г. са изпратени две писма и е направено искане от следователя за продължаване срока на разследване по реда на чл. 234 НПК, което действие има само процесуален характер. 2/По ДП № 412/2015 г. по описа на СО- СГП, пр. пр. 34099/2015 г. по описа на СРП- В периода от м. 04 до м. 05 месец 2016 г. са разпитани двама свидетели; за период от три месеца от м. 05 до м. 07.2016 г. следователя е извършил две действия - изпратено е писмо до СРП и с постановление е възложено да бъдат разпитани лица в други населени места. За период от 5 месеца от м. 09.2016 г. до м. 02.2017 г. следовател Димова е изготвила 4 бр. писма и 1 искане за получаване на справки от НБ "Население". С постановление от 3.08.2017 г. са дадени указания от наблюдаващия прокурор, със срок за разследване от 2 месеца до 3.10.2017 г., но в този период е бил призован и разпитан само 1 свидетел, а указанието за назначаването на експертиза е изпълнено с 3 месеца закъснение - на 14.11.2017 г. Във връзка с изложеното, административният ръководител на СГП – градски прокурор обосновава извод, съобразно който гореописаното поведение на следовател И. Димова покрива от обективна страна състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството. Изложени са мотиви, че в качеството си на водещ разследването по горепосочените досъдебни производства, следовател И. Димова не е взела необходимите мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. За дълги периоди от време е бездействала, не е изпълнила задължението си да събира възможните и относими доказателства за разкриване на обективната истина в най-кратък срок, не е изпълнявала задължителните указания на съответния наблюдаващ прокурор, като неоправдано е забавила разследването. Въз основа на горното и на основание чл. 314, ал. 1 вр. чл. 311, т. 1 вр. чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, административният ръководител на СГП – градски прокурор издава заповед № 1423/10.05.2018 г., с която налага дисциплинарно наказание "забележка" на И. Димова - следовател в Следствен отдел към Софийска градска прокуратура за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. Препис от заповедта, ведно с дисциплинарната преписка адм. № 153/2018 г. по описа на СГП е изпратена на ВСС, съгласно чл. 314, ал. 3 ЗСВ (л. 35 от делото). В Прокурорската колегия на ВСС е постъпило и възражение вх. № ВСС-5789/21.05.2018 г. от следовател И. Димова против заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (л. 21-24 от делото). След проведено обсъждане на 12.06.2018 г., Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС внася предложение относно проект на решение, с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ се отменя наложеното със заповед № 1423/10.05.2018 г. на административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на И. Димова - следовател в Следствен отдел към Софийска градска прокуратура (л. 14-20 от делото). С оспореното решение по т. 3. 1 от Протокол № 17 от заседание на ПК на ВСС от 20 юни при явно гласуване от 9 (девет) присъстващи членове на ПК на ВСС, 9 (девет) са гласували "за" проекта на решение на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС, с което се отменя заповед № 1423/10.05.2018 г. на административния ръководител на СГП – градски прокурор. Върховният административен съд – шесто отделение, при установените релевантни за правния спор факти, прави следните изводи: Висшият съдебен съвет е колективен административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт и неговата основна цел е да осигурява нейната независимост (решение № 8 от 15.09.1994 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 9/1994 г. и решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конст. дело № 6/2011 г.). Съгласно развитите съображения в Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г., ОСС, I и II колегия, решението на съответната колегия на ВСС, с което се налага, респ. се отменя дисциплинарно наказание, носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и поради това предмета на контрол за законосъобразност обхваща всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК. Оспореното решение е прието от компетентен орган във връзка със законоустановените му правомощия, разписани в нормата на чл. 314, ал. 4 във вр. чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Същото е мотивирано съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. 2 ЗСВ, като изцяло са възприети и инкорпорирани към него мотивите, изложени в предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС. При приемане на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията в жалбата за противоречие на оспорения акт с материалния закон и несъответствие с целта му. Изводът за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на заинтересованата страна - следовател И. Димова е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В заповедта за откриване на дисциплинарното производство, макар че е очертан предметът му: непровеждане ритмично разследване и неоправдано бездействие, което е забавило конкретни производства, не е бил конкретизиран периодът, в който се твърди, че има допуснато дисциплинарно нарушение. Административният ръководител препраща към данни и констатации по изготвен доклад, който не е приложен към заповедта, както и по административната преписка, макар че е бил на негово разположение и разпореждане. Обосновано ПК на ВСС приема, че при извършеното дисциплинарно производство, проверяващият екип е презумирал, че следовател Димова е запозната с конкретните досъдебни производства, както и периоди на неритмично и неоправдано бездействие чрез приобщаване на становището и от 9.02.2018 г., изразено по констатациите на доклада на ВКП. По административната преписка са приложени 2 бр. покани адресирани до следовател Димова, с които се уведомява за възможността да се яви на 18.04.2018 г. в 10: 00 часа в кабинет № 52 в СГП за запознаване с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство. Двете покани имат две различни дати на връчване. В първата покана е вписана дата 17.04.2018 г. в 16. 45 часа, с положен подпис на следовател Димова и на дисциплинарно разследващия орган, в която е дописано "без адм. номер и дата" (л. 50 от делото). Втората покана е с дата на връчване 18.04.2018 г., с положен подпис само на дисциплинарно разследващия орган с дописване "по адм. № 153/2018 г." (л. 51 от делото). Обоснован е изводът на ПК на ВСС досежно липсата на данни по преписката, от които да е видно, че тази възможност е била реализирана, т. е следовател Димова се е запознала с обобщената справка. В свое Решение № 4 от 12.04.2016 г. по к. д. № 10/2015 г. Конституционният съд изрично се е произнесъл и е посочил, че възможността да бъде търсена дисциплинарна отговорност от един магистрат трябва да бъде уредена по начин, който да осигурява неговата независимост - институционална и лична. С нормата на чл. 35 от АПК законодателят е предвидил административният орган да издаде акта си, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за предмета на дисциплинарното производство, както и да се обсъдят възраженията и обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. Основателно са възприети от ПК на ВСС съображенията, че в случая посочената процесуална норма е нарушена, с оглед посочването в Заповед № 14258/10.05.2018 г. на административния ръководител на СГП, че е базирал изводите си на събраните по преписката доказателства, а мотивите на заповедта му съдържат само кратко изложение на фактическата обстановка, така, както е била възприета и отразена в становището-справка от 16.04.2018 г. В конкретния случай, не са обсъдени направените обяснения /становище/ и възражения, изложени от следовател Димова, за да може да се прецени отражението им върху приетата фактическа обстановка и направените изводи, за така констатираното бездействие. В обяснението си следовател Димова излага обективни причини за констатираното забавяне на водените досъдебни производства, като същевременно твърди, че не е бездействала и сочи конкретно извършвани организационни дейности. Изложените възражения от следовател Димова не са коментирани в обстоятелствената част на заповедта, т. е не са изследвани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено приетото за установено дисциплинарно нарушение. В настоящия случай е възприет формален подход с обосноваване на виновно бездействие - неизвършване на следствени действия или непровеждане на ритмично разследване, без да е установено и обсъдено това бездействие как се е отразило на разследването, в какъв срок то е приключило и това действително ли е довело до неоснователно забавяне на производствата. При преценка на съвкупния доказателствен материал, се установява, че административният ръководител не е обсъдил и установил наличието на вина, тежестта на нарушението и поведението на конкретния магистрат, което е една от задължителните предпоставки за издаване на заповедта и определяне на вида на наказанието. Оспорващият не ангажира доказателства, които да опровергават горните констатациите и изводи, обосновани от ПК на ВСС. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели (напр. Решение № 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, Решение № 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 11948/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение № 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. № 6010/2017 г., VI отд. на ВАС, Решение № 999 от 22.01.2013 г. по адм. д. № 4996/2012 г., VI отд. на ВАС, и др.). Поради изложеното, Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение,