Решение № 2648 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2010 г.

Решение № 2648 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емилия Владимирова Кръстелникова чрез процесуален представител адв. Стефанова, срещу Решение № 1917 от 14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 3049/2010 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата са обстоятелствено са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. София не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от Емилия Владимирова Кръстелникова предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 2009903682/25.09.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 265 от 25.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. София относно определен ДДС за внасяне в размер на 27 103.39 лв. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира освобождаване от подаване на декларация и заплащане на ДДС не е сред изчерпателно изброените в ЗДДС, Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Наредба № 14 от 15.09.1999 г. за митническото оформяне на стоки, внасяни и изнасяни от дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и от членовете на техния персонал (обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.1999 г.) При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът е приел че разпоредбата на чл. 151, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО "стоки под дипломатически режим" следва да се тълкува именно в посочения от чл. 36, т. 1 Виенската конвенция за дипломатическите отношения смисъл - когато тези предмети са предназначени за ползване от представителството, вкл. от дипломатите и членовете на семействата им на територията на приемащата държава. В случая независимо, че към датата на придобиване на автомобила (27.11.2007 г.) жалбоподателката е имала качеството на чл. на семейството на чл. на дипломатическия персонал, то придвижването му към територията на Република България и регистрирането му на територията на страната същият не е свързан с осъществяване на функциите на чл. на дипломатическия персонал по смисъла на преамбюла на Виенската конвенция. Ето защо на общо основание за извършеното вътреобщностно придобиване на ново превозно средство жалбоподателката дължи данък за вътреобщностното придобиване съобразно чл. 168, ал. 4 ЗДДС в срока по чл. 91, ал. 1 ЗДДС. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение