Решение № 12464 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 573/2014 г.

Решение № 12464 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 573/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Пламенов Байраков против решение № 6822 от 8.11.2013 г. по адм. дело № 5620/2013 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 1378/8.05.2013 г., издадена от полицейски орган при 03 Районно управление "Полиция" - СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доводи и възражения и не са взети предвид допуснатите нарушения във формата на акта и обстоятелството, че не са налице основания за прилагане на мярката. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съдебния състав, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед не намира опора в нормативната уредба. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.) в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. В нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.), във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта не съдържа фактически основания за прилагане на административната мярка. Формално е посочено, че основание за задържането е "хулиганство", но не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за възможната съпричастност на задържания към това престъпление. Такива данни не се съдържат и останалите доказателства по преписката, включително в представената докладна записка от 8.05.2013 г. Последният документ описва агресивни действия на Байраков и обиди, нанесени на полицейски служител, но тези действия са предприети след като правото на свободно движение на лицето вече е ограничено и същият е конвоиран до 03 РУП - СДВР. Следователно това поведение на жалбоподателя не обосновава задържането. Изложените в съпроводителното писмо от 3.06.2013 г. данни за настъпил по-рано на 8.05.2013 г. конфликт между жалбоподателя и полицейски служители, довели до задържането, не могат да мотивират заповедта, тъй като това писмо не е част от административната преписка, не представлява доказателство по нея, а освен това също не съдържа конкретни факти за поведението на жалбоподателя, а изводи и квалификации за непристойни действия и такива, нарушаващи обществения ред. Поради това настоящата инстанция приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на формалните изисквания на закона. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на задържаното лице на защита. Същевременно този недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая в противоречие със закона първоинстанционният съд приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Байраков към престъпен акт по делото не са ангажирани. Последният е задържан и конвоиран до сградата на 03 РУП - СДВР без по преписката да е установена неговата съпричастност към хулигански акт. При тези факти в противоречие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) са осъществени, тъй като събраните данни не дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в нарушение на формалните и на материалноправни изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Ето защо като отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение в противоречие с нормативната уредба - основание за неговата отмяна. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Изводите на административния съд за съответствие на заповедта с формалните и материалноправни изисквания на закона не намират опора в събраните по преписката доказателства. Фактически основания за постановяване на административния акт не са изложени нито в заповедта, нито в съпътстващите постановяването й документи. Липсват и доказателства за възможно участие на жалбоподателя в акт на престъпление или за участие в хулигански прояви, предхождащи задържането, които да обосноват прилагането на принудителната мярка. Поради това изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са в противоречие със събраните доказателства. Това е още един порок, водещ до отмяна на съдебния акт. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обаче е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като на страните са дадени указания да ангажират доказателства, а конкретно на административния орган е указано да представи доказателства, с които да установи съществуването на фактическите основания за постановяване на административния и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (разпореждане от 14.06.2013 г.). С това изискванията на чл. 171 от АПК за събирането на доказателства са изпълнени. Ето защо липсата на конкретни доказателства, мотивиращи постановяването на оспорения административен акт, в случая се дължи на процесуален пропуск на страната, а не на бездействие на съдебния състав. Поради това настоящата инстанция приема, че при събирането на доказателства не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд, а доводите в този смисъл са неоснователни. Решението съдържа мотиви и съображения по всички релевантни за спора факти и доказателства. Доводите за здравословното състояние на жалбоподателя и възраженията за упражненото върху него полицейско насилие са извън предмета на правния спор, поради което правилно не са обсъдени от съда. Ето защо възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в този смисъл, направено от касатора, също е неоснователно. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който заповедта за задържане на Байраков да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред двете инстанции (такива се съдържат само в пълномощното на адв. Чобанова пред първата инстанция) Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Байраков сумата 600.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,