Решение № 320 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1671/2011 г.

Решение № 320 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1671/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 573/2010 г. на Апелативен съд гр. София, са подадени касационни жалби от подсъдимите В. П. и Г. Ю.. В съдебно заседание подсъдимия П. поддържа жалбата си лично и със защитник. Подсъдимия Ю. редовно призован не се явява, представлява се от защитник. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбите на двамата подсъдими неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.01.2011 г. постановено по внохд. № 573/2010 г. на Апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд. № 269/2007 г. на Окръжен съд гр. Благоевград. С посочената присъда подсъдимия Г. Ю. е признат за виновен в това, на 17.10.2006 г. в [населено място] без надлежно разрешително, в съучастие с под. Котоков и под. П. държал наркотични вещества-марихуана и кокаин на обща стойност 969,74 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място при условията на продължавано престъпление е повредил противозаконно чужди движими вещи-леки автомобили, собственост на различни граждани, като щетата е на стойност 1891,10 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място е причинил лека телесна повреда на св. Д. К., разузнавач в МВР, при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131, ал. 2 т. 4 НК вр. с чл. 130, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. За лека телесна повреда причинена на св. С. И., младши разузнавач в МВР, при изпълнение на службата му, по същото време и на същото място -престъпление по чл. 131, ал. 2 т. 4 НК вр. с чл. 130, ал. 2 НК и чл. 54-наказанието е лишаване от свобода за срок от две години. За лека телесна повреда на св. Д. С., младши разузнавач в МВР, престъпление по чл. 131, ал. 2 НК вр. с чл. 130, ал. 1 НК и чл. 54 НК -наказанието е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. За лека телесна повреда на св. В. К., разузнавач в МВР-престъпление по чл. 131, ал. 2 НК вр. с чл. 130, ал. 1 НК и чл. 54 НК -наказанието е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 23 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание за извършените от подсъдимия Ю. престъпления лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл. 24 НК е увеличил с осем месеца до размер на три години и два месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимия В. Б. П. е признат за виновен, в това че на 17.10.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества марихуана и кокаин, с цел разпространение на стойност 977,39 лв. и разпространил такива на стойност 969,74 лв., поради което и на основание чл. 354 а ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата за виновен в престъпление по чл. 354 а ал. 3 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК е признат и подсъдимия Николай Г. Котоков. Уважени са и граждански искове на пострадалите, за неимуществени вреди в различни размери, за причинените от под. Ю. телесни повреди. ПО ЖАЛБАТА на под. В. П.: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата пропуски по оценка на доказателствата. Твърди се, че са игнорирани част от тях, като например удостоверение и кадастрална схема, които установявали мястото на което се намира печатница, че неправилно са взети предвид порочни протоколи за извършени процесуално следствени действия, по претърсване и изземване. Фактически доводите са за необоснованост на изводите на инстанционните съдилища, след което е направен "собствен анализ" на "ситуацията ", в резултат на който защитата приема, че от "мястото на което са се намирали служителите на МВР, няма как да видят закупуването на инкриминираните наркотични вещества, а ако са видели въпросът е защо не са задържали двамата подсъдими в този момент ". Претендира се нарушение и на чл. 339, ал. 2 НПК. Доводите са неоснователни, в частта им за необоснованост не се обсъждат, тъй като са извън пределите на касационния контрол. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред /тук виж мотивите на Апелативния съд, относно възраженията за "пороците" в протоколите за претърсване и изземване - л. 93/. Събраните доказателства са подробно и дори детайлно обсъдени, като са посочени обстоятелствата от предмета на доказване, които се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да пречат на съда да приложил правилно закона, доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/. Установено е по категоричен начин, че на инкриминираната дата подсъдимия П. е държал в дома си и продал на под. Котоков високорискови наркотични вещества, а след като видял, че Котоков и под. Ю. са задържани, изхвърлил през терасата на дома си останалите. Тези обстоятелства са установени не само от "недобре разположените" полицейски служители, а и от заключенията на експертизите, които установяват идентичност на вида и състава на висикорисковите наркотични вещества иззетите от под. Ю. и К. и тези намерени зад бл. 15 в[жк], в който подсъдимия живее, както и идентичност на вестника в който са завити, с този иззет от дома на подсъдимия. При правилно установени факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия П. е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества и е продал част от тях и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия П. инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 т. 1 НПК. Пропуснато е наказанието глоба, но както е констатирал въззивния съд този пропуск не може да бъде поправен, поради липса на протест. ПО ЖАЛБАТА на под. Ю.: Оплакванията за съществени процесуални нарушения и тук са за пропуски при изземването на наркотичните вещества, от лекия автомобил, "вратите на който били деформирани и всеки би могъл да остави каквото и да било". Акцентира се и на противоречиви показания на полицейските служители, без да се сочи за кои обстоятелства. Възразява се и по съставомерността на престъпленията по чл. 131 НК и по чл. 216 НК, където липсвал пряк умисъл. Защитата намира и уважените граждански искове за неимуществени вреди в завишен размер . Доводите са неоснователни. Както бе посочено по горе фактите по делото са установени по безспорен и категоричен начин. Дейността на инстанционните съдилища по фактите е след анализ на всички доказателства и доказателствени средства, при спазване правилата на формалната логика и пълно изследване на обстоятелствата от значение. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона с приложението на чл. 216, ал. 1 НК, където не бил установен умисъл. Деянието било непредпазливо и следвало да се квалифицира по чл. 216, ал. 6 НК. За да се претендира липса на умисъл в извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК следваше да е установено, че подсъдимия на инкриминираната дата и място е управлявал лекия автомобил, нарушил правилата за движение или по друга причина нанесъл щети на паркираните три леки автомобила. Нищо подобно не е установено като факти, напротив-установено е, че след като полицейските служители се опитали да задържат под. Ю., който бил вътре в автомобила, той го привел в движение включил задна предавка, наранил четирима служители, увредил трите автомобила и след това бил задържан, т. е. категорично установено е по делото, че автомобила управляван от под. Ю., с който са увредени паркираните автомобили и наранени полицейските служители е бил средство, с което подсъдимия се опитвал да избяга и прикрие извършеното престъпление по чл. 354а НК и което очевидно обективира умисъла за извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, както и този за престъпленията по чл. 131, ал. 2 НК, за което не се и спори. При правилно установени факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия Ю. на 17.10.2006 г. в [населено място] държал в съучастие с под. Котоков високорискови наркотични вещества, повредил противозаконно три леки автомобила и нанесъл леки телесни повреди на четирима служители на МВР при изпълнение на службата им и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Подсъдимия е извършил шест престъпления за кратък период от време, в част от тях демонстрирайки агресия и незачитане на правовия ред и въпреки това наказанията за всяко едно от престъпленията е към предвидения в закона минимум и е явно несправедливо, но не в сочената от касатора посока. Приложението на чл. 24 НК е законосъобразно, правилно мотивирано но също в нисък размер. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на пострадалите, тъй като не е взето предвид "необмисленото действие на полицаите", с което "допринесли" вредоносния резултат. Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне справедлив размер на дължимите на всеки от пострадалите обезщетения, съобразили са и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и размерите на присъдените обезщетения не са завишени и могат да репарират претърпените болки и страдания. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадените жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховния касационен съд на РБ първо наказателно отделение