Решение № 3178 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2012 г.

Решение № 3178 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Фючър КА" ООД, със седалище в гр. Ямбол, чрез адв. Б. Делибашев, против Решение № 773 от 17.05.2012 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1189 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 02-00-1001608/21.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, поправен с РА № 1104816/18.04.2011 г., потвърден с Решение № РД-10-139/04.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно игнориране на доводите за нищожност на РА във връзка се прилагането на чл. 119, ал. 2 ДОПК, отделно от това издаването на заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ на 24.01.2011 г. станало извън времевата компетентност, определена със Заповед № 7/04.01.2010 г.; в РА липсват мотиви като самостоятелно основание за отмяна на акта; съдът не обсъдил изобщо приети доказателства, които не били оспорени и неправилно приложил правилата на доказателствената тежест, възлагайки я на ревизираното лице относно реалността на доставките; необосновано съдът приел, че реалността на доставките не е доказана - предметът на доставките бил вложен в производството на ревизираното лице, което било установено от неоспорени съдебно-икономически експертизи и декларираният от част от доставчиците ДДС по процесните доставки не бил коригиран с издадените им ревизионни актове за същите данъчни периоди; липсват мотиви в частта по ЗКПО и решението и в тази част е необосновано на събраните доказателства и материално незаконосъобразно поради неправилно прилагане на чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на преки доставчици на ревизираното лице - "Мед ком" ЕООД, "Крамекс 001" ЕООД, "Божила 0705" ЕООД и "Ивкони 1" ЕООД в данъчни периоди м. 11 - 12.2009 г., м. 02 - 08.2010 г. като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя и за признаването на разходи за данъчен период 01.01. - 31.12.2009 г. по две фактури на "Мед ком" ЕООД - № 657/05.11.2009 г. и 110...28/28.12.2009 г. Предмет на доставките са били: рекламни материали, запалки и бележници по първата фактура на "Мед ком" ЕООД и ципове, памучни конуси конци и плат по останалите фактури. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в ревизионното производството процесуалните правила не са нарушени съществено и ревизираното лице не е доказало реалността на процесните доставки като негова е била тежестта за това. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА, поради издаването на ЗОКО от лице, различно от издателя на Заповедта за възлагане на ревизията и поради липса на времева компетентност на възложителя. Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази връзка напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В приложената заповед № РД-7 от 04.01.2007 г., т. I са изброени органи по приходите, които могат да възлагат извършването на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК считано от 01.01 до 31.12.2010 г., като под № № 3 и 4 са посочени началниците сектор "Ревизии" Янчо Христов Карастоянов и Селят Байрам Кабил. В процесния случай заповедта за определяне на компетентен орган № К-1001608/24.01.2011 г. е издадена от Янчо Христов Карастоянов, т. е. от надлежно овластено лице. Съдебното решение обаче е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да приеме за недоказана реалността на процесните доставки, съдът е изложил мотиви, че преките доставчици не са намерени на декларираните данъчни адрес, нито в ревизионното производство, нито при съдебното оспорване на РА от вещото лице, съставени са им РА по реда на чл. 122 ДОПК и не е доказано да имат материална и техническа обезпеченост да извършат доставките. Съдът е приел, че като не е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците, представените по делото доказателства относно реалността на доставките не следва да бъдат обсъждани, тъй като не би могло да се установи съответствието на тези доказателства със заведените счетоводно, нито редовността на посочените счетоводства. На практика, съдът е приел, че ревизираното лице няма право на данъчен кредит единствено поради ненамирането на преките доставчици и липса на доказателства за осчетоводяване на процесните доставки при тях. Още в ревизионното производство и при обжалването по административен ред, ревизираното лице е представило към всички фактури: договори, писмени обяснения на управителя си за транспортиране на предмета на доставките със собствен на РЛ транспорт, писмени обяснения на представляващ доставчиците, спецификации към фактурите, складови разписки, пътни листа, доказателства за плащане по фактурите в брой. Тези доказателства подробно са описани от съда, но не са обсъждани с посочения по-горе мотив. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите мотиви на административния съд, че право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка може да бъде отказано единствено поради действия на преките доставчици. В първоинстанционното решение липсват мотиви и относно необходимостта от специален кадрови и технически потенциал на доставчиците за извършването именно на посочените доставки, както и относно твърденията на ревизираното лице, че предметът на доставките - ципове, конци и плат, е вложен в производството на ревизираното лице. Фактическите изводи на АС в частта по ЗДДС, основани на посочените мотиви, са послужили за отхвърляне на жалбата против РА и в частта по ЗКПО. Посочените нарушения са съществени тъй като са нарушили правото на защита на ревизираното лице и препятстват ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, тъй като в касационното производство не могат да бъдат обсъждани за първи път представени в първата инстанция доказателства. Решението подлежи на отмяна, а делото - на връщане на АС за ново разглеждане от друг състав, при което следва съдът да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение