Решение № 2211 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2008 г.

Решение № 2211 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Невена Костадинова Калоферова и Костадинка Славейкова Чаушева и двете със съдебен адрес гр. Смолян срещу решение № 132 от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. № 197 по описа за 2007 г. на Административен съд-Смолян. С него е отхвърлена жалбата срещу заповед № 321 от 16.08.2007 г. на кмета на община Чепеларе, с което е признато придобиването на право на собственост върху имот, предоставен за ползване. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По съображенията изложени в жалбата се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени заповедта на кмета или алтернативно се иска - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от адвокат Спартак Попов - пълномощник на Недялка Ружева от гр. Кърджали. В нея се съдържат оплаквания също за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на заповедта на кмета или алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. "жалба" срещу същото решение е подадена и от Коста Павлов Костов от гр. Смолян, който твърди, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, поради неконституирането му като заинтересована страна в съдебното производство, въпреки представените от него писмени доказателства. По съображенията изложени в жалбата се моли, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав. Ответниците - кметът на община Чепеларе и Петър Асенов Пампоров не са взели становище. Заинтересованите страни Рада Костадинова Пепеланова и Павел Костадинов Пепеланов, чрез адвокат Иван Йовов, вземат становище за неоснователност на касационните жалби, а жалбата на Коста Павлов Костов я считат за недопустима. По изложените съображения в представените писмени бележки молят, жалбите да се оставят без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земите, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4, като на всеки правоимащ се предоставя имот. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата на Коста Павлов Костов срещу съдебното решение е недопустима. Определението, с което искането на Коста Павлов Костов за конституирането му в процеса е оставено без уважение е постановено на 18.06.2008 г. в присъствието на адвокат Кисьов-пълномощник на Коста Костов. Срокът за обжалване на определението е изтекъл на 24.06.2008 г., а жалбата срещу него е подадена на 17.07.2008 г. или след изтичането на 7-дневния срок, който е преклузивен. С изтичането на срока за подаването на жалба се погасява правото на страната на съдебна защита. Жалбата е процесуално недопустима, поради което ще следва да се остави без разглеждане. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страни за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество те са основателни, по следните съображения: Административният съд-Смолян е бил сезиран с жалба срещу заповед № 321 от 16.08.2007 г. на кмета на община Чепеларе, с която на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ кметът е признал правото на Павел Костадинов Пепеланов и на Рада Костадинова Пепеланова, като наследници на Георги Костадинов Пепеланов да придобият правото на собственост, на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот № 80371.67.24 с площ от 0. 135 дка, посевни площи в местността "песако", в землището на гр. Чепеларе при описаните в заповедта съседи. От приложените към преписката писмени доказателства съдът е приел за установено, че наследниците на Георги Пепеланов са заявили искането си за трансформиране на правото на ползване, предоставено на техния брат със заявление № 94 (П-47 от 22.06.1992 г. Към заявлението са били представени документите, удостоверяващи предоставеното право на ползване. С оценителен протокол № 18 от 11.12.1992 г. на комисията, назначена от кмета, е извършила оценка на имота. Определената от нея оценка от 2025 лв. е внесена на 24.02.1993 г. Въз основа на така установените факти са направени изводи, че заповедта на кмета е законосъобразна, тъй като ползвателят е придобил правото на собственост независимо по кой ред е станало това. Съдът се е позовал на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 48 от 1995 г., на основание § 30 или § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следващият извод на съда е, че лицето, на което е призната трансформацията може да поиска изготвянето на план по реда на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, по съответния ред, предвиден в чл. 28 ППЗСПЗЗ. При неговото оспорване по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ се проверява законосъобразността на плана във всичките му части, в това число и регистъра на имотите, неразделна част от плана, но не и в производството по оспорване на законосъобразността на заповедта на кмета. Съдът е приел, че жалбоподателите не са поискали доказателства, с които да се оборят фактите, доказващи, че за наследниците на Георги Пепеланов не са възникнали предпоставките за придобиване на правото на собственост, върху предоставения за ползване имот. При така установените факти и обстоятелства, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Решението е неправилно. То е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Съдът в нарушение на чл. 168 АПК не е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е задължен да провери всички фактически и правни основания, послужили за издаването на заповедта, която безспорно е индивидуален административен акт. При липсата на мотиви относно формата на акта настоящата инстанция не може да извърши проверка върху правилността на решението, което налага то да бъде отменено при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Съдът се е задоволил да приеме, че дадените от него указания до кмета на общината, за комплектоване на преписката са изпълнени, с приложеното писмо. До тук е свършило и изпълнението на служебното начало. Самата заповед на кмета сочи на правно основание в § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, докато по делото има данни, че план на новообразуваните имоти не е приеман. Правомощието на кмета на общината да издаде заповед на соченото правно основание възниква след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - чл. 28а ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се приема със заповед на областния управител, която, ако не е обжалвана влиза в сила. Никъде по делото няма данни за изготвянето на заповед на областния управител и дали конкретно за този имот тя е влязла в сила. От това следва, че соченото правно основание не е това, на което е издадена заповедта. На следващо място като фактическо основание за издаването на заповедта е посочена издадена скица № 864 от 4.04.2007 г. за имот № 80371.66.58 от Агенцията по кадастъра. Към заповедта е приложена скица от Агенцията по кадастъра с № 414 от 28.02.2007 г. и тя се отнася за поземлен имот с идентификатор 80371.67.24. Скицата, описана в заповедта не е приложена. Лицето, което черпи благоприятни за себе си последици от издадения акт, носи доказателствената тежест за законосъобразността на издадения акт. Кметът на общината, като автор на заповедта, предмет на оспорването е следвало да докаже наличието на фактическите основания за издаването й, а въз основа на тях и приложимото право, от което черпи права за да издаде заповедта. Конкретно за позоваването на нормата на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ това не е така, след като по делото липсват доказателства за влязла в сила заповед на областния управител, с която да е одобрен плана на новообразуваните имоти. Както се посочи и скицата, послужила за издаването на заповедта е различна от приложената към преписката. Освен това назначената комисия е квалифицирана в заповедта с правомощия по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, докато оценителния протокол на същата комисия е с дата 11.12.1992 г. Към този момент § 62 не е бил създаден. Всичките тези несъответствия във формата на заповедта са останали неизяснени в хода на съдебното производство, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е длъжен да спазва процесуалните правила, които обезпечават разкриването на обективната истина. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да изиска от административния орган всички онези вписани в мотивите на заповедта писмени доказателства, сочени като фактически основания за издаването й, включително и ако има заповед на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ или на основание чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение