Решение № 3434 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2020 г.

Решение № 3434 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Д. Мерджанов, против решение № 394/6.07.2020 г., постановено по адм. д. № 195/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-53-0032763/22.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаване на оспорения акт, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на АС Пазарджик е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-53-0032763/22.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на [фирма] е наложена ПАМ - запечатване на стопанисвания търговски обект – кафетерия "Лотос", находящ се в [населено място], [улица], както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. ПАМ е приложена за установено нарушение при проверка от контролни органи на 13.01.2020 г. – издаване на фискален бон за извършена продажба, несъответстващ на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а именно не се съдържат реквизитите – наименование на стоката, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки. Издаден е и АУАН № F534391/16.01.2020 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на търговеца, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на посочените в ЗПАМ нормативни изисквания за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Приема, че фактите и обстоятелствата, относими към установеното нарушение не са оспорени и са установени от събраните писмени доказателства при отчитане презумптивната доказателствена сила на протокола за извършена проверка по чл. 50 ДОПК. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона и е обоснована досежно срока за прилагане на ПАМ – 7 дни, както с оглед преустановяване на нарушението, така и за отстраняването му. Съдът също така е отчел формалния характер на извършеното нарушение, за което е приложен ПАМ и липсата на конкретни вреди за фиска като е приел, че с оглед преустановителния и превантивен характер на принудителната административна мярка, е спазена целта на закона – за предотвратяване възможността за други вредни последици, вкл. осуетяване на пълната отчетност за извършваните в търговския обект продажби на стоки. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС Пазарджик за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на административния съд. В касационната жалба не се съдържат доводи, различни от тези, наведени пред първата съдебната инстанция. На всички е даден обоснован отговор, при правилно приложение на материалния закон като при изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства не са допуснати процесуални нарушения от съда. Предприетите действия по отстраняване последиците от нарушението са взети предвид при определяне на срока на ПАМ в размер под средата на нормативно установения срок. Предвид целите по чл. 22 ЗАНН налагането на ПАМ не се обвързва с предхождащо го съставяне на АУАН, а още по-малко за наложено административно наказание по силата на издадено НП. По силата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на действието на наложена ПАМ в случай на заплащане на наложената с НП санкция, но издаването на ЗПАМ не е императивно обвързано с предходно или последващо налагане на санкцията. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски за касатора. При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение