Решение № 7247 от 18.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

В. Радовски и С. Радовски, чрез адв. А. Богоева, обжалват Решение 1971/16.12.2020 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 375/2019 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед I-С-25/01.03.2019 г. на кмета на община Петрич за одобряване на подробен устройствен план план за регулация и застрояване за имот с идентификатор 81832.15.55 по кадастралната карта и регистри на [населено място], м. [населено място], земл. на [населено място], общ. Петрич с площ от 4894 кв.м. (с индивидуализация на конкретните предвиждания относно регулацията и застрояването съответно в т. 1 и т. 2 на заповедта), както и жалбата на В. Радовски против Решение I-С-84/11.06.2019 г. на кмета на община Петрич за поправка на Заповед I-С-25/01.03.2019 г. на основание чл. 62, ал. 2 АПК.

От ответниците кметът на община Петрич и община Петрич, представлявани от юрк. М. Здравкова, са на становище за неоснователност на жалбата, Нов форум ЕООД и И. Божинов не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Аргументирана е конкретно позиция за липсата в съдебното решение на мотиви по съществото на спора с правни изводи съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е допустима и основателна по релевираното нарушение на процесуалния закон. Решението е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

1. Съобразителната част на съдебния акт се състои от описание на развитието на административното производство, мотивната и разпоредителната част на заповедта, решението за нейната поправка и изложение на констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, възпроизведени нееднократно. Фактическите установявания не кореспондират със съответни правни изводи, а мотивите на съда при заявената проверка по чл. 168 вр. чл. 146 и чл. 169 АПК по същество се изчерпват със съждения за компетентността на административния орган, спазването на формата за издаване на актовете и на административнопроизводствените правила по повод участието на оспорващите в процедурата.

1. Обжалваното решение е постановено в противоречие с изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК за необходимото съдържание на мотивите към него. Отбелязаните по-горе съображения, които го обосновават, всъщност сочат на привидност на мотиви, приравнима на липсата им. Мотивите на съдебното решение трябва да обхванат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

а. Заповедта за одобряване на ПУП е издадена на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 109, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 28 ППЗОЗЗ.

Съдът въобще не е идентифицирал елементите от фактическия състав на упражненото правомощие според приложената норма на ЗУТ в редакцията й към момента на издаване на акта, към които да бъдат съотнесени следващите от техническата експертиза и останалите доказателства установявания. Не са обсъдени допустимостта на застрояването при липсата на приет общ устройствен план за територията, необходимостта от нарочна промяна на предназначението на земята, която е земеделска, и по какъв ред, респ. предприета ли е подобна процедура и достигнатия етап от развитието й, налице ли са предвидените в чл. 109, ал. 2 и 3 ЗУТ изключения от изискванията по чл. 59, ал. 1 от закона. Т.е. не е даден отговор на нито един от въпросите, относими към проверката за законосъобразност от материалноправна страна на акта за одобряване на ПУП. Същият извод е важим и относно преценката за евентуални съществени нарушения във формата на акта надлежно ли е индивидуализиран имота по ПУП и постигнато ли е съответствие между текстовата и графичната част на плана, както и по повод възраженията на оспорващите, чиято неоснователност е възприета от съда бланкетно.

б. Външен израз в съображенията на съда не е намерила и същинска проверка спрямо решението за поправка на заповедта. Позоваването на установения от вещото лице факт на издаване на акт по чл. 62, ал. 2 АПК и пресъздаването на съдържанието му не са приравними на изпълнение на задължението на съда по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 и чл. 62, ал. 2, изр. посл. АПК. Съдът е следвало да изясни поправена ли е в действителност очевидна фактическа грешка или е променена формираната воля на административния орган по вече одобрените регулация и застрояване, вкл. и как решението рефлектира върху определянето на параметрите на ПУП, по които ще бъде контролирана законосъобразността му.

1. Немотивираността на решението е съществен негов процесуален порок, доколкото оставя касационния контрол без предмет правилността на приложението на материалния закон от съда. Проверката на основата само на постановения правен резултат би нарушила принципа по чл. 131 АПК за двуинстанционност на съдебните производства по кодекса.

1. Естеството на допуснатите от първостепенния съд нарушения изключва възможността за обсъждане при настоящата инстанционна проверка на възраженията на касаторите против законосъобразността на заповедта за одобряване на ПУП и решението за поправката й. Искането в касационната жалба за произнасяне по съществото на делото е несъвместимо с касационното основание за отмяна на съдебното решение срв. чл. 222, ал. 2, т. 1 и ал. 1 АПК.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което следва да бъде извършена надлежна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на законосъобразността на административните актове и резултатът от нея да отговаря на дължимото по чл. 172а, ал. 2 АПК. При необходимост могат да бъдат използвани отново експертни знания за доизясняване на фактите, обуславящи преценката за съществуване на основанията за одобряване на ПУП.

б. По претендираните от насрещните страни съдебни разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение