Решение № 14244 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2017 г.

Решение № 14244 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез юрисконсулт З. Захариева, против решение № 3707 от 02.06.2017 г., постановено по адм. дело № 619/2016 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-220-6500/5211 от 20.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - по "Натура 2000" – м. 213, в частта, в която е отказано подпомагане за сумата от 10 349, 48 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушаване на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е направено възражение за прекомерност, ако такова е налице, и моли същото да бъде редуцирано до размер, отговарящ по наредба, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът – "Екологично земеделие" ЕООД чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на "Екологично земеделие" ООД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/5211 от 20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60 ЕО – за земеделски земи" за кампания 2014 на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му с която е отказано финансово подпомагане в размер на 10 349, 48 лева. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на дружеството уведомителното писмо, в частта му с която е отказано финансово подпомагане в размер на 10 349. 48 лева и преписката е изпратена на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с решението в срок от един месец от влизане в сила на решението. С трети диспозитив съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на дружеството сумата в размер на 850 лева, представляващи разноски по делото. За да постанови това решение съдът, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по материя, територия и време административен орган, при спазване на изискванията за форма. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяна на акта. На следващо място е прието, че Уведомителното писмо, в частта му с която е отказано подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 от 23 февруари 2011 г. е издадено при правилно приложение на материалния закон. За изясняване на фактите по делото съдът е назначил и приел съдебно-техническа експертиза. Въз основа, на която в процесното решение съдът е посочил, че според вещото лице е установено, че общият размер на установената от ДФЗ – РА недопустима площ по заявление по мярка 213 – Натура 2000 е 16. 38 ха., която площ е само в обхват на зона БГ0002054 – Средна гора, при което процента на наддеклариране за зоната, определена от ДФЗ – РА е 32, 10%. А общият размер на установената от СТЕ недопустима площ по заявление по мярка 213 – Натура 2000 е 11, 13 ха, която площ е само обхвата на зона БГ0002054 – Средна гора, при което процента на наддеклариране за зоната определен от ДФЗ-РА е 19. 87%. Като подробни данни за недопустимите за подпомагане площи, определени от ДФЗ – РА са описани в аналитичната част на СТЕ за всеки един от парцелите поотделно. В оспореното решение е посочено, че за някои от границите на ФБ СТЕ е счела, че следва да бъдат направени промени, които подробно са описани в аналитичната част на експертизата. Като въз основна на тези промени СТЕ е определила недопустима площ по заявлението в зона БГ0002054 - Средна гора в размер на 11. 13 ха. Данните за всеки един от заявените парцели, които ДФЗ е установила недопустима за подпомагане площ и техния анализ са нанесени в Таблица 2 към СТЕ. Предвид което съдът достигнал до извода, че не са налице нарушения визирани в жалбата, но с оглед установеното несъответствие е приел, че жалбата следва да бъде уважена. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Процесното решение макар да съдържа изричен диспозитив, с който обжалваният административен акт се отменя в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 10 349, 48 лева, изложените за това мотиви, изразяващи се единствено в установеното несъответствие между установената от СТЕ недопустима площ по заявлението в размер на 11, 13 ха и тази която административният орган е приел за недопустима площ в размер на 16, 38 ха, не се отнасят до отменената част, с която е отказано финансовото подпомагане. Постановявайки съдебен акт с цитираните по-горе мотиви, административният съд на първо място е постановил един неправилен съдебен акт, тъй като се е задоволил да изложи бланкетно извършената от него проверка по реда на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, както и констатациите по приетата съдебно-техническа експертиза, но не е изложил собствени мотиви по отношение приетите от него за безспорни доказани факти и обстоятелства. От друга страна - съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по наведените в жалбата срещу оспорвания административен акт доводи и на второ място направените от него констатации за наличие на несъответствие съгласно приетата експертиза и установеното от административния орган не съответства на така постановения диспозитив. Поради което това пълно несъответствие между мотиви и диспозитив в случая следва да се приравни на пълна липса на относими към правния резултат мотиви, което препятства възможността за упражняване на адекватен съдебен контрол върху съдебния акт и води до необходимост от отмяната му като неправилен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На следващо място следва да се отбележи, че касационният жалбоподател в случая (ответник пред АССГ), е оспорил част от експертизата, но съда в решението си не е изложил мотиви в тази насока. На последно място, недопустимо се явява оспорването на констатациите на вещото лице едва в касационното производство, в какъвто смисъл са част от възраженията в касационната жалба. Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че решението следва да бъде отменено, а съгласно хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе. В резултат на което, съдът следва отново да извърши проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение