Решение № 14411 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2009 г.

Решение № 14411 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Комекс" АД със седалище и адрес на управление в гр. Каспичан ул. "Ал. Стамболийски" № 75, представлявано от изпълнителния член на Съвета на директорите Емил Иванов Георгиев, против Решение № 748/30.04.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2274 по описа за 2008 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 2700823/14.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение № 325/06.08.2008 г. на директора на Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, относно непризнаване на данъчен кредит общо в размер на 526,56 лв. за данъчни периоди м. 04.2005 - м. 10.2007 г. по доставки на твърд компютърен диск, дискмен, телефонни услуги, интернет, кабелна телевизия, бойлер и матрак. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът игнорирал същественото процесуално нарушение, РА да е издаден от органа, участвал при изготвянето на ревизионния доклад и необосновано приел, че посочените доставки, по които ревизираното лице е получател не са свързани с независимата му икономическа дейност. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, в посочената част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разглеждайки я по същество, съдът съобрази следното: По посочените по-горе доставки данъчен кредит е отказан на осн. чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС. Съдът е потвърдил констатациите на данъчните органи, че относно тези доставки няма доказателства, че предметът им е използван, използва се или ще се използва за последваща облагаема доставка, доколкото направените разходите за телефонни услуги, интернет и кабелна телевизия са за използване на недвижим имот, използван не от ревизираното лице, а от "КОМЕКСНЕТ" ЕООД, а закупените движими вещи не е доказано да са свързани с дейността на ревизираното лице. Законосъобразни са решаващите мотиви на административния съд, че при недоказано изпълнение на изискванията по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 70 ЗДДС, данъчен кредит на получателя по фактурите не се дължи. Обосновано съдът е приел, че представеният едва в съдебното производство договор между ревизираното лице и "комекснет"ЕООД за съвместна дейност, съдържащ клауза, задължаваща жалбоподателя да поеме посочените разходи, като частен диспозитивен документ с недостоверна дата, неподкрепен от други доказателства, не е достатъчно доказателство за твърденията на жалбоподателя. Относно придобитите движими вещи, обосновано съдът е приел, че само наличието на компютърна система не е достатъчно, за да се приеме, че закупеният твърд диск е вложен в нея. Връзката между дискмен, матрак и бойлер и дейността на ревизираното лице не е доказана. Така констатациите за липса на предпоставката по т. 5 на ал. 1 на чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС не са опровергани. Предвид всичко изложено, обжалваното решение не страда от пороците, обосновали оплакванията в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение