Решение № 219 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 555/2012 г.

Решение № 219 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 555/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимата И. Д. П. против присъда № 9 от 23.II.2012 г. по внохд № 10/2012 г. на Силистренския окръжен съд. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание с неприлагане на условното осъждане. Искането е за отмяна на въззивната присъда с оправдаването на П., алтернативно на което се поддържа и такова за изменяване на присъдата и отлагане от изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата. Писмено защитникът е изложил довод в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, изразяващо се в несъобразяването при определянето на наказанието с чл. 2, ал. 2 НК. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивната присъда и заключението му е за оставянето й в сила. ВКС установи: С присъда № 881 от 3.ХI.2011 г. по нохд № 748/2011 г. на Силистренския районен съд И. Д. П. е призната за невиновна в това, с цел да набави за себе си имотна облага да е поддържала у Р. Д. В. заблуждението, че внук на В. се нуждае от лечение и за целта е необходимо да се заплатят 500 лв., причинявайки на В. имотна вреда в този размер, при което е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, извършено в Силистра на 18.VIII.2009 г. Предявеният от Р. Д. В. иск за заплащане на причинената й имуществена вреда е отхвърлен. С обжалваната присъда първоинстанционната е отменена в наказателната й част, подсъдимата е призната за виновна съобразно повдигнатото и поддържано срещу й обвинение и е наказана с 2 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Жалбата е неоснователна. Съобразно приетите за установени факти материалният закон правилно е приложен с признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а и в жалбата, както и в писмената защита, не са изложени налагащи обсъждане и отговор доводи, на кое от касационните основания по чл. 348, ал. 2 НПК почива това твърдение. Нарушение на материалния закон не е допуснато и във вр. с чл. 2, ал. 2 НК. По въпроса, какво наказание да се наложи на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, въззивният съд е посочил, че то следва да бъде "над минималния и към средния размер". При тази формулировка наказанието от 2 години лишаване от свобода при всички случаи е над "минималния ... размер" - както над общия минимум от 3 месеца преди изменението на чл. 209, ал. 1 НК от 6.IV.2010 г., така и над специалния минимум от 1 г., предвиден в сегашната му редакция-и значително по-близко до "средния размер" от 3 години при старата редакция, отколкото до този от 3 години и 6 месеца при новата. Непосочването изрично, че при определянето на наказанието е съобразено правилото на чл. 2, ал. 2 НК, не съставлява нарушение на материалния закон след като от мотивите, отнасящи се до размера на наказанието, недвусмислено следва, че въпросното правило е било спазено. Не са допуснати нарушения при доказателствения анализ, ограничили процесуалните права на подсъдимата и довели до осъждането й, без обвинението срещу нея да е било доказано по несъмнен начин. Въззивният съд не е имал поводи за съмнение в добросъвестното излагане от пострадалата В. на обстоятелствата, довели до срещата й с подсъдимата, както и на тези, отнасящи се до самата среща: представянето от подсъдимата като човека, изпратен от "доктор Д." да вземе от В. предназначеното за него; пресечения от подсъдимата опит на В. да разгърне пакета с парите и да убеди пратеницата на "доктора", че поисканите от него 500 лв. са точно толкова; посочването от подсъдимата на различно от собственото й име в отговор на въпроса на В. Съпоставени с безпротиворечивите показания на свидетелката - голословно в жалбата се твърди обратното - обясненията на подсъдимата обосновано са били счетени за необективни не само поради противопоставянето им на казаното от В., но и заради житейската им нелогичност, която въззивният съд подробно и убедително е коментирал. Наказанието, което съдът е наложил на подсъдимата за извършената от нея измама, не е несправедливо, още по-малко пък явно несправедливо. Престъплението е едно от поредица аналогични измами с участието на П. на различни лица от Силистра, за друга от които подсъдимата /тогава с фамилното име И./ е осъдена с влязла в сила присъда по внохд № 341/2011 г. на Силистренския районен съд. Този вид измами с подаване на лъжлива информация по телефон и внушаване у пострадалите на страх, притеснение и тревога за съдбата на техни близки, са с много висока обществена опасност както със своята масовост и трудна разкриваемост - измамените рядко проявяват хладнокръвие да сигнализират полицейските органи преди да са направили изискващото се от тях за "спасяването" на близките им - така и с опасността за здравето и дори живота на самите измамени, породена от целенасоченото им въвеждане в стресово състояние. Предвид изхода от делото с осъждането на подсъдимата, предявеният от пострадалата В. граждански иск следва да се остави без разглеждане. В. е претендирала възстановяване на имуществената вреда, причинена й от престъплението, и с оправдаването на П. в първата инстанция, искът на пострадалата е бил отхвърлен поради липсата на "взаимна обусловеност между поведението на подсъдимата и претърпените ... материални вреди". С постановяването от въззивния съд на нова присъда, с която подсъдимата е била призната за виновна да е извършила престъплението с вредоносни за В. имуществени последици, гражданският иск се явява основателен и доказан по размер, а отхвърлянето му-незаконосъобразно.Проверявайки изцяло правилността на протестирания съдебен акт /чл. 313 и 314, ал. 1 НПК/, въззивният съд е бил длъжен да констатира това като отмени присъдата още "в необжалваната част ... и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това" /ал. 2 на чл. 314 НПК/, каквито основания безспорно са били налице с взетото от този съд решение, вместо да счете, че "не дължи произнасяне .., тъй като първоинстанционната присъда в гражданската й част е влязла в сила". Последното няма как да настъпи при действието на цитирания чл. 314, ал. 2 НПК, а липсата на въззивна жалба от гражданската ищца, като не е допускала уважаване на иска й, е налагала прекратяване на производството по приетия за разглеждане граждански иск, което е допустимо да стори касационната инстанция съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1