Решение № 3745 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6424/2021 г.

Решение № 3745 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6424/2021 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР), чрез упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт Р. Петрова, срещу Решение № 785 от 16.04.2021 г., постановено по адм. д. № 1355 по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № РР-3801 от 29.04.2020 г. за отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 301602 от 19.10.2006 г. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241 от 25.03.2008 г., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587 от 26.09.2012 г., издадени от директора на БД ИБР, за водовземане от повърхностен воден обект – река Равна (ляв приток на р. Стряма, ляв приток на р. Марица), с цел на водовземането –"производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Равна", в землището на с. Розино, община Карлово, област Пловдив, с титуляр "Равна – Хидро" ООД, с ЕИК[ЕИК]. Наред с това, делото е върнато като преписка на БД ИБР за ново произнасяне по заявлението (вх. № РР-04-26/14.06.2018 г.) на дружеството за продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане в съответствие с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид резултата от оспорването, БД ИБР е осъдена да заплати на "Равна Хидро" ООД разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът тълкувал превратно легалните дефиниции за воден обект и повърхностно водно тяло, дадени в § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за водите (ЗВ), като е изложил неправилни и противоречащи на нормативните разпоредби мотиви относно определянето на р. Равна като самостоятелно водно тяло. Според касационния жалбоподател преценката кое е самостоятелно повърхностно или подземно водно тяло се прави в Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБ – ИБР), в случая този за периода 2016 г. – 2021 г. и при издаването на административни актове от своята компетентност директорът на БД ИБР, в условия на обвързана компетентност, е длъжен да се произнесе спрямо него. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод за стабилитет на издаденото Разрешително за водовземане № 301602/19.10.2006 г. Касационният жалбоподател определя като неправилни и противоречащи на нормативните разпоредби и мотивите на съда относно приложението от директора на БД ИБР на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Сочи, че в обжалваното съдебно решение неправилно било прието, че административният орган не е доказал конкретните обстоятелства относно специфичните изисквания към състоянието на водите за всяка конкретна зона, вкл. значението на поддържането или подобряването на състоянието на водите. Оспорва се и присъденият размер на разноските за адвокатско възнаграждение. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът "Равна – Хидро" ООД оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от управителя и от упълномощения адв. Турналиев, който оспорва жалбата, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Позовава се на съдебна практика. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в производство по жалба на "Равна – Хидро" ООД срещу Решение № РР-3801 от 29.04.2020 г. за отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 301602 от 19.10.2006 г. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241 от 25.03.2008 г., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587 от 26.09.2012 г., издадени от директора на БД ИБР за водовземане от повърхностен воден обект – река Равна (ляв приток на р. Стряма, ляв приток на р. Марица), с цел на водовземането "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Равна", в землището на с. Розино, община Карлово, област Пловдив, с титуляр "Равна – Хидро" ООД. За да постанови обжалваното решение, АС – Пловдив приел, от фактическа страна, че "Равна – Хидро" ООД е титуляр на Разрешително № 301602 от 19.10.2006 г. (нов номер 31140078), последно продължено и изменено с Решение № РР-1587 от 26.09.2012 г., издадени от директора на БД ИБР, за водовземане от повърхностен воден обект – р. Равна река, с разрешена цел на водовземане "производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Равна", с нетен пад 377 м. и инсталирана мощност 760 KW, в землището на с. Розино, община Карлово, област Пловдив. Разрешителното е с краен срок на действие до 19.10.2018 г. Със Заявление с вх. № РР-04-26 от 14.06.2018 г. "Равна – Хидро" ООД поискало продължаване срока на действие на посоченото разрешително. В резултат на това било издадено спорното решение на директора на БД ИБР. По делото била допусната, назначена и приета съдебно-екологична експертиза, чието заключение, като неоспорено от страните, е кредитирано от първоинстанционния съд. Приобщена е пълната административна преписка във връзка с издаването на оспорения административен акт, ведно с доказателствата, представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, във връзка с изграждането и експлоатацията на МВЕЦ "Равна". Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че спорното решение на директора на БД ИБР е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ и при спазване на установените изисквания за форма. Приел е, че актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Формирал е извод, че решението не страда от пороци, които да го правят нищожно, но приел, че е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Въз основа на легалните дефиниции по § 1, ал. 1, т. 34 и т. 59 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ съдът приел, че р. Равна река е самостоятелно водно тяло, повърхностен воден обект. Реката извира от южните склонове на Стара планина и се влива в р. Шиндар Дере, която от своя страна, се влива в река Ан дере - ляв приток на р. Стряма. Съобразил заключението на вещото лице, според което по характеристики р. Равна река се класифицира като "повърхностно водно тяло" съгласно § 1, т. 59 ДР на ЗВ и т. 10 на чл. 2 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите. Приел, че като самостоятелен повърхностен воден обект, р. Равна река е и самостоятелно повърхностно водно тяло. Въз основа на това съдът направил извод, че административният орган е заложил грешен подход при постановяване на оспорения административен акт, тъй като не е извършил преценка спрямо повърхностното водно тяло/ повърхностния воден обект, за който се отнася правото на водовземане в конкретния случай. Според съда към заявлението на "Равна – Хидро" ООД механично била приложена преценка спрямо друго водно тяло – "река Стряма от извори до с. Розино". Като последица на това в акта не се съдържали каквито и да е мотиви спрямо р. Равна река, въпреки че предоставените права за водовземане се отнасят до водите на тази река, което се установява от разрешителното за водовземане. Съдът съобразил, че последващите решения за изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното също предоставяли права за водовземане от р. Равна река. На следващо място съдът отчел, че р. Равна река не е част от списъците по т. 3. 5. на част 3 от ПУРБ – ИБР (2016 г. – 2021 г.) на водните тела, попадащи в зони, обявени за опазване на местообитанията и биологичните видове, в които поддържането и подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване (включително "Централен Балкан – Буфер" с код BG0002128 и "Централен Балкан – Буфер" с код BG0001493). Счел, че двете хипотези – на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 и на чл. 118ж, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ не са налице. Приел, че продължаването на срока на действие на процесното разрешително за водовземане не е в противоречие с мярка HY_7_1 от ПУРБ 2016 г. – 2021 г., както и липсва каквато и да друга мярка в същия, налагаща отказ от продължаване на правото на водовземане за МВЕЦ "Равна". Направил извод, че забраната, предвидена в ПУРБ, е за изграждане на нови водноелектрически централи (ВЕЦ) или разширение на съществуващите, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай - искането на дружеството е за продължаване действието на съществуващо разрешително, а не касае ново инвестиционно предложение. Позовал се на практика на Върховния административен съд, съгласно която издадените разрешително и решения за изменение и продължаване действието на вече издадено разрешително, са административни актове, чието действие може да бъде отменено само по реда на чл. 99 и сл. АПК. Счел, че административният орган не е изследвал и доказал предпоставките на хипотезата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, както и конкретните обстоятелства относно специфичните изисквания към състоянието на водите във всяка конкретна зона, конкретните цели и предвидени забрани, конкретното значение на поддържането или подобряването на състоянието на водите към конкретните местообитания и видове, конкретният ефект от конкретното съоръжение. По този начин административният орган, според съда, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Наред с това, Решение № ПВ-52-ПР/2006 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и на Решение № Пд-ОС-001/2010 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Пловдив по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони не било съобразено от административния орган. По отношение на Защитена зона "Централен Балкан – Буфер", с код BG0002128 съдът приел, че е налице изключване на водните зони от защитените зони. Посочил, че в защитената зона не са предвидени никакви специфични изисквания спрямо водите, които евентуално биха били нарушени с продължаване на водовземането за производство на електрическа енергия. Като съобразил заключението на вещото лице съдът приел, че при водохващането и водоползването на МВЕЦ "Равна", изграден на р. Равна река, не се установяват водни видове и биологични видове за опазване на дивите птици, предмет на опазване в Защитена зона "Централен Балкан – буфер" с код BG0002128, които да са в нейната зоната и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за развитието им. Приел също така, че не е налице и предпоставката по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, както и че с функционирането си МВЕЦ "Равна" не оказва каквото и да е негативно въздействие върху състоянието на водите, което би могло да има негативен ефект върху видовете, предмет на защита, в Защитена зона "Централен Балкан – Буфер", с код BG0002128. Относно втората Защитена зона "Централен Балкан – Буфер", с код BG0001493 съдът посочил, че липсва заповед за обявяването й. Формирал извод, че при липса на такава аргументирането на административния акт върху наличието на тази защитена зона се явява незаконосъобразно. Според съда тази липса сочи и на липса на каквито и да е забрани, включително такива, имащи отношение към състоянието на водите. Недоказано оставало и обстоятелството, че поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването на съответните видове и местообитания, предмет на защита в тази зона. Не били налице доказателства по делото за негативно въздействие от оперирането на МВЕЦ "Равна" спрямо тези местообитания и видове. Съдът съобразил също така, че в ПУРБ – ИБР 2016 г. – 2021 г. липсва, както мярка, сочеща към отказ от продължаване на срока на действие на придобити права, така и мярка, предвиждаща отказ от продължаване на предоставени права за водовземане от водно тяло и/или обект, чийто ресурс се използва от МВЕЦ "Равна". По подробно изложените в обжалваното решение съображения съдът отменил оспореното решение на директора на БД ИБР и му върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на дружеството в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване на изложеното по – долу. Първоинстанционният съд обосновано е приел отказа на административния орган за продължаване срока на действие на Разрешително № 301602 от 19.10.2006 г. (31140078 - нов номер) за незаконосъобразен. Както правилно е съобразено в обжалваното решение, напълно достатъчни за обосноваване на този правен резултат са били изводите на съда по отношение липсата на относими към р. Равна река мотиви в оспореното решение на директора на БД ИБР. В тази насока правилно съставът на АС - Пловдив е взел предвид и е намерил за релевантна липсата на преценка на искането на дружеството за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане по отношение на р. Равна река, която административният орган не е извършил (без да се обоснове защо), а е следвало. Съдът се е мотивирал подробно в тази насока и доколкото съображенията му се споделят изцяло от настоящия състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към тях в тази част. В тази връзка съдът е отговорил точно на искането за съдебна защита, като е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните становища. Обсъдил е относимите към предмета на делото възражения и оспорвания, като им е дал обоснован и правилен отговор. При съобразяване на писмените доказателства и заключението на приетата като неоспорена от страните съдебно – екологична експертиза, които са от значение за решаване на спора и след правилната им преценка, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на решението на директора на БД ИБР. Правилно съдът е възприел за погрешно неизвършването на преценка на искането на "Равна – Хидро" ООД към водното тяло на р. Равна река. Неоснователно е възражението, че с относимия ПУРБ 2016 г. – 2021 г. били определени повърхностните водни тела с тяхното местоположение и граници, и доколкото р. Равна река в него не била определена като такова, това било пречка съдът да приеме обратното. Неоснователни са касационните оплаквания и за превратно тълкуване на легалната дефиниция по пар. 1, т. 37 от ДР на ЗВ, следствие на което съдът определил р. Равна река като самостоятелно водно тяло. За да направи извод в тази насока съдът е приложил точно материалния закон като е съобразил и заключението на приетата съдебно – екологична експертиза. Според приетото в него р. Равна река е десен приток на река Шиндар дере, която е десен приток на р. Ан дере, което е ляв приток до вливане в р. Стряма, която е ляв приток на р. Марица. Тя е вътрешнотериториален воден обект, малка самостоятелна река, а по характеристики се класифицира като повърхностно водно тяло (съгласно пар. 1, т. 59 от ДР на ЗВ) и чл. 10 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите. При разработване на ПУРБ 2010 г. – 2015 г. и ПУРБ 2016 г. – 2021 г. не е направена индивидуална оценка на р. Равна река, тя конкретно не е включена в зоните за защита на водите и за нея не са предвидени индивидуални мерки. Водохващането на МВЕЦ "Равна", изграден на р. Равна река е отразен и в двата ПУРБ на ИБР. Реката е определена като приток на р. Стряма от извори до с. Розино с код на водното тяло BG3MD400R102, не е разгледана самостоятелно, няма индивидуален код. Според заключението на вещото лице, характеристиките на планинската р. Равна река значително се различават от тези на р. Стряма. В двата ПУРБ р. Равна река не е включена в зоните за защита на водите и не са предвидени индивидуални мерки за нея. В тях водохващането на МВЕЦ "Равна" на р. Равна река е отразено като натиск предвид продълженото и изменено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Отделно от това, в заключението е даден отговор, че МВЕЦ "Равна", изграден на р. Равна река, като част от водно тяло "р. Стряма от извори до с. Розино" с код BG3MD400R102 е повърхностно водно тяло, което не попада в "Зона за защита на водите, свързана с опазване на типовете местообитания", които се отнасят в хипотезата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, тоест "Защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване" съгласно Директивата за хабитатите и Директивата за птиците. Участъкът, в който се извършва дейността по разрешителното от МВЕЦ "Равна" на р. Равна река попада в Защитена зона "Централен балкан – буфер" с код BG0001493, като за нея липсва заповед, в която да са разписани забрани за дейности в границата на защитената зона. Изграденият на р. Равна река МВЕЦ "Равна" не попада в границите на защитени територии по Закона за защитените територии за опазване на местообитанията на животински и растителни видове, за които важен фактор е поддръжката или подобряването на състоянието на водите. В ПУРБ 2016 г. – 2021 г. на ИБР – Пловдив няма записана мярка, която да визира забрана за хидроенергийни съоръжения, отнемане на разрешителни за водовземане на ВЕЦ или отказ от продължаване на вече издадени разрешителни, както и за издаване на нови с цел подобряване състоянието на водното тяло за р. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MA400R102, р. Равна река. За Защитена зона "Централен балкан – буфер" с код BG0001493 не са предвидени зони за защита на водите на р. Равна река. Предвид гореизложеното, правилни са изводите на съда, че решението на директора на БД ИБР е незаконосъобразно поради грешния подход на административния орган да не извърши преценка на заявлението на дружеството спрямо повърхностния воден обект, за който се отнася правото на водовземане, а механично да направи това спрямо водно тяло "река Стряма от извори до с. Розино". Предвид това, че последното е било достатъчно основание за отмяна на акта, без значение са останалите съображения на съда, с които е мотивирал крайния правен извод. Впрочем, те не са били относими към дължимата от него преценка предвид липсата на мотиви в проверявания акт и в контекста на приетото по – горе относно необходимостта от излагане на такива именно спрямо р. Равна река, доколкото е недопустимо съдът да замества административния орган в това. Ето защо, останалите доводи, релевирани в касационната жалба няма да бъдат обсъждани. Предвид така изложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да остане в сила. Доколкото след отмяната на спорното административно решение, преписката е върната на директора на БД ИБР за ново произнасяне по заявлението на "Равна – Хидро" ООД за продължаване срока на действие на разрешителното, той следва да съобрази задължителните указания на първоинстанционния съд, свързани с необходимостта от излагането на мотиви при произнасянето по искането на "Равна – Хидро" ООД спрямо водното тяло на р. Равна река. Административният орган следва също така да има предвид, че в казуса не се касае за ново инвестиционно намерение на "Равна - Хидро" ООД. Предвид това при новото произнасяне органът следва да направи относим анализ по отношение на съществуващ вече обект (МВЕЦ "Равна" на р. Равна река), а не по отношение на инвестиционно намерение, както неправилно това е било направено със спорното административно решение. Решението е правилно и в частта относно присъдените разноски. В тази връзка съдът е направил обоснована преценка за неоснователност на възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение се явява основателно. Като съобрази представените доказателства за реалното им извършване – договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, фактури и банкови документи, настоящият състав на касационната инстанция счита, че на "Равна – Хидро" ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на така платеното адвокатско възнаграждение - 3700, 00 лв. Възражение за прекомерността на това възнаграждение не е било направено от касационния жалбоподател. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение