Решение № 11117 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 522/12.03.2024 г., постановено по адм. д. 438/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен (АС - Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба на С. Д. П. срещу Уведомително писмо с изх. 02-200-6500/5395 от 21.06.2022 г. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът С. Д. П. редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 522/12.03.2024 г., постановено по адм. д. 438/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен е отменено Уведомително писмо изх. 02-200-6500/5395 от 21.06.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за Кампания 2019 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е направено прихващане в размер на 2513,07 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че направеното прихващане е с напълно неясно фактическо основание и при липса на препращане към документ от представената административна преписка, който да обоснове издаването на акта в оспорената му част. АС - Сливен е приел, че изготвеното и представено след подаване на жалбата до съда становище не съставлява част от административната преписка и не би могло да съдържа мотиви за издаването акта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Правилно АС - Сливен намира, че от изложеното в Таблица 2 и поясненията под нея на Уведомително писмо изх. 02-200-6500/5395 от 21.06.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания) за извършеното прихващане. Поясненията под таблицата, конкретно за колона 4 Прихваната сума визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях е приел органът, че е налице, за да прихване съответната сума. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание за постановеното прихващане спрямо конкретния адресат. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Административният съд правилно е отбелязал, че е допустимо мотивите на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на Уведомителното писмо, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. По делото е представено писмено становище от ДФЗ по повод подадената първоинстанционна жалба, в което е посочено, че направеното прихващане е по повод наложени санкции за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 за направление Мярка 10: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) 2513,07 лева по заявление с УИН: 20/230518/18771, за което бенефициентът е уведомен с Уведомително писмо с изх. 02-200-6500/3441/25.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 за Кампания 2018 г. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение