Решение № 10768 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2012 г.

Решение № 10768 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Дескомтрейдинг" ЕООД, гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв. Илиева, срещу решение № 1245/29.05.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3361/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 211102314/16.08.2011 г. издаден от гл. инспектор по приходи при ТД на НАП-Пловдив, упълномощен със заповед № К-1102314/30.06.2011 г., потвърден в обжалваната част с решение № 1139/22.11.2011 г. на директора на Дирекция " ОУИ "- Пловдив при ЦУ на НАП за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сумата 7 198.58 лв. и начисления в резултат данък в размер на 1079.78 лв. и лихви - 599.11 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с опитните правила при извличане на правни последици от преценката на доказателствата и неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 211102314/16.08.2011 г. издаден от гл. инспектор по приходи при ТД на НАП-Пловдив, упълномощен със заповед № К 1102314/30.06.2011 г., потвърден в обжалваната част с решение № 1139/22.11.2011 г. на директора на Дирекция " ОУИ "- Пловдив при ЦУ на НАП - относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сумата 7 198.58 лв. и начисленият в резултат данък в размер на 1079.78 лв. и лихви - 599.11 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА в обжалваната му част, като е приел, че липсват доказателства за отчитане на разхода съгласно изискванията на приложимия СС 16, констатираното при ревизията припокрива нарушение на счетоводното законодателство, което е основание за преобразуване на финансовия резултат на задълженото лице по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) в действащата му редакция към процесния период, поради което законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2006 г. За да постанови своето решение съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), според което фактура № 1000012013/28.09.2011 г., издадена от "Цветотрейд" ЕООД е включена в дневниците за покупки за периода м. 09.2006 г. Отразеният начин на плащане е - в брой/пл. нареждане. Начисленият ДДС по фактурата е преведен в полза на доставчика от банковата сметка на дружеството на 12.10.2006 г. Извършеното плащане по фактурата по банков път е за сума от 4 824.72 лв. - ДДС, а задължението по данъчната основа в размер на 24 123.58 лв. е отразено в баланса към 31.12.2006 г. и в аналитичния регистър на с/ка 401 и в с/ка 501 каса на "Дескомтрейдинг" ЕООД без да е отразено плащане към "Цветотрейд" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Между страните не съществува спор, че данъчната основа по процесната фактура не е заплатена. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), финансовият резултат /счетоводната печалба/загуба/ за данъчни цели се увеличава извънсчетоводно с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, които са отчетени и в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост", а размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели. Както правилно е отбелязал административният съд, за да бъде зачетен даден разход за целите на данъчното облагане по реда на ЗКПО, той следва да бъде удостоверен не само посредством надлежно съставен първичен счетоводен документ, но и с фискален бон от ЕКАФП или ЕСФП, или с касова бележка от кочан, издавана в предвидените от нормативен акт случай. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4/16.02.1999 г. (отм.) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /Наредбата/, в редакцията й към ревизирания период, въвеждащ задължение за всяко лице, подлежащо на данъчна регистрация, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект по смисъла на тази наредба, да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път. Легална дефиниция на понятието касова бележка дава разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от посочената наредба, в приложимата редакция. В случая изрично е посочено от касатора, че данъчната основа по фактурата не е заплатена. Независимо от това, част от материалите изписани като текущ ремонт за 2006 г. на стойност 7 198.58 лв. са отчетени по дебита на с-ка 612 "разходи за спомагателна дейност" и към 31.12.2006 г. - отнесени по дебита на сметка 123 "печалби и загуби от текущата година", респ. - включени са при определяне на финансовия резултат за 2006 г. Освен това, за да се признае правото на купувача/получателя по фактурата да отчете като разход стойността на закупените стоки или част от нея, следва разходите да са осчетоводени по изискванията на ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти /СС - 16/. В настоящия случай не става ясно поради каква причина част от разхода, който съгласно изискванията на СС 16 следва да се осчетоводи като актив в съответната материална сметка, е осчетоводен от дружеството като текущ, което е довело до намаление на счетоводния финансов резултат за отчетен период 2006 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че след като липсват доказателства за отчитане на разхода съгласно изискванията на приложимия СС 16, констатираното при ревизията припокрива нарушение на счетоводното законодателство, което е основание за преобразуване на финансовия резултат на задълженото лице по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) в действащата му редакция към процесния период, поради което законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2006 г. Неоснователен е довода в касационната жалба, че административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 170 АПК относно доказателствената тежест. В ДОПК няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса (изключение са особените хипотези на ревизия при особени случаи чл. 122), поради което намират приложение общите правила на доказване, едно от които е това по чл. 127, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. По реда на ЗКПО се облага печалбата на данъчните субекти, като от значение за определяне на конкретния й размер са получените приходи и извършените разходи. Тъй като разходите водят до намаляване на данъчната тежест, т. е. до по-благоприятен резултат, фактическият състав за тяхното документално установяване изисква наред със съответния първичен счетоводен документ, те да бъдат доказани и посредством фискален бон издаден по реда на Наредба № 4/1999 г. Безспорно е, че фискален бон липсва и данъчната основа не е заплатена. При данни за счетоводно отчетени разходи, водещи до намаляване на финансовия резултат на дружеството, в тежест на жалбоподателя е да опровергае конкретната фактическа установеност, посредством доказателства за отчетност в съответствие, а не в нарушение на счетоводното законодателство. С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски. На ответника по касация разноски също не се присъждат, тъй като не е бил представляван от процесуален представител и не е заявил искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение