Решение № 3780 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2009 г.

Решение № 3780 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Юлия Иванова Тамамджиева-Бокнер, чрез адв. Дянков от гр. София, срещу Решение № 59 от 06.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1777 от 2000 г. по описа на Софийски градски съд - АО-III Ж състав само в ЧАСТТА му в която е отхвърлена жалбата й относно претенцията за недостроените части от процесните имоти и частично относно начина на обезщетяване като се претендира обезщетяване освен с компенсаторни записи, но и с право на съсобственост, така както е поискано пред първоинстанционния съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на закона по изложени съображения, че определеният от съда начин на обезщетяване по реда на ЗОСОИ не е избраният и посочен от заявителите начин на обезщетяване по чл. 2, ал. 4 и 5 от ЗОСОИ, като съдът не е съобразил решението си със заключението на вещото лице и с целта на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Заинтересованите страни - Пътна полиция КАТ към СД "Полиция", чрез юрк. Маркова, Звездичка Младенова Симеонова чрез адв. Кръстева, Райчо Ангелов Георгиев чрез адв. Бочев, Стилиян Христов Симеонов, ч/з особ. представляващ Руска Иванова, представляван от адв. Иванова - служебен адвокат, оспорват основателността на жалбата с подробни съображения.

Заинтересованите страни - Национален институт за паметници на културата, "Технокомплект" - ООД, Столична Община, Мохамед Хасан Мохамед, "Софсток" - АД не ангажират становище по жалбата.

Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна с подробни съображения.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОСОИ.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е отменил мълчаливия отказ на областния управител на Област София-град да уважи искането на Юлия Николова Тамамджиева-Бокнер за обезщетяване по заявление с вх. № 97-00-7781/23.11.1998 г. относно имотите одържавени по ЗОЕГПНС от Никола Георгиев Петров по преписка № 9165/1948 г. по пл. № № и местности, както следва:

• м."Друмо", "Под друмо"/пункт 3 и 4 от удостоверението, л. 9 по делото/ - п. № 1,2,3, кв. 169 /стар/, кв. 'Гео Милев", л. 14 по делото;

• м."Русоляко" /п. 5 от удостоверението/- пл. № 4, кв. 72 /стар/ кв. "Гео Милев", л. 11 по делото.;

• м."До линия"/п. 6 от удостоверението/ - пл. № 1, кв. 49 /стар/, м."Изток-юг", л. 21 по делото;

• м."Дюняците"/п. 7 от удостоверението/ - пл. № 6, кв. 168 /стар/, м."Подуене-Център", л. 23 по делото;

• м."Църквата" /п. 8 от удостоверението/ - пл. № 3, кв. 69/стар/, кв. "Гео Милев", л. 29 по делото;

• м."Кръсто" /п. 9 от удостоверението/ - пл. № 10, кв. 26 /стар/, кв. "Гео Милев", л. 32 по делото.;

• м."Бели брег"/п. 10 от удостоверението/ - имот пл. № 526, м."Мусагеница", л 34.по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и е признал право на обезщетяване на Юлия Николова Тамамджиева-Бокнер за одържавените по ЗОЕГПНС от Никола Георгиев Петров по преписка № 9165/1948 г. имоти, както следва:

• м."Друмо", "Под друмо"/пункт 3 и 4 от удостоверението, л. 9 по делото/ - 1 000 кв. м;

• м."Русоляко" /п. 5 от удостоверението/ - 754 кв. м;

• м."До линия"/п. 6 от удостоверението/ - 1021 кв. м;

• м."Дюняците "п. 7 от удостоверението/ - 1820 кв. м;

• м."Църквата" /п. 8 от удостоверението/ - 825 кв. м;

• м."Кръсто" /п. 9 от удостоверението/ - 420 кв. м;

• м."Бели брег" /п. 10 от удостоверението/ - 3 900 кв. м, на основание чл. 6 ЗОСОИ.

Определен е начин на обезщетение - компенсаторни записи.

С решението е осъден Областния управител на област София-град, гр. София, ул. "Алабин" № 22, да заплати на Юлия Николова Тамамджиева-Бокнер чрез адв. Александър Дянков, гр. София, ул. "Ами Буе" № 33, ет. З, разноските по делото в размер на 240 лв. И Е ОСЪДЕНА Юлия Николова Тамамджиева-Бокнер чрез адв. Александър Дянков, гр. София, ул. "Ами Буе" № 33, ет. З, ДА ЗАПЛАТИ на СДВР - "Пътна полиция", гр. София, бул. "Драган Цанков" № 33, юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Жалбата в останалата част е отхвърлена като неоснователна.

Решението е правилно.

Решението се обжалва само в отхвърлителната му част и досежно определения начин на обезщетяване с компенсаторни записи.

Първоначалното заявление до областния управител на област София подадено в срок, съдържа изрично искане, че се претендира обезщетение само досежно "застроените части от имотите описани в него", а за останалата свободна площ изрично е заявено "ще предяви претенции по предаване на владението, респ. парцелиране". В съответствие с това искане, правилно съдът е приел, че не може да присъди в повече, т. е. и обезщетение за свободните площи, при изрично заявяване, че ще се предявят претенции за предаване на владението им, което означава отделна искова претенция за реалното им връщане в собственост. При наличие на такива площи, не са налице и условията на ЗОСОИ, който поначало има предвид присъждане на обезщетения именно поради невъзможност за реално връщане на отнети имоти от собствениците им. Подаденото Допълнение към първоначалното заявление действително е приложено към първоначалното, защото така е посочено от самия заявител, но то съдържа увеличаване на искането за присъждане на обезщетението, като се включват и "свободните площи". Правилно съдът е констатирал това и обстоятелството, че това прибавяне на искането е подадено извън преклузивния срок 23.11.98 г.

Основателно е отхвърлена жалбата и по отношение на 500 кв. м терен, за който се твърди, че бил отчужден по 3ПИНМ, но не бил заплатен. Именно за такива и подобни случаи се предвиди отмяна на отчуждаването с отделен закон, а именно Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНС, ЗДИ и ЗС. По реда на ЗОСОИ не може да се претендира обезщетение.

Досежно определения начин на обезщетяване от съда с компенсаторни записи - за всеки един от имотите съдът е изложил подробни съображения защо определя този начин на обезщетяване, които напълно се споделят от настоя-щата инстанция. Поискания начин за обезщетяване от жалбоподателя е само една от трите законови възможности, но с това не е обвързан нито административния орган, нито съда.

С оглед изложеното, обжалваното решение в отхвърлителната му част като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,