Решение № 273 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2015 г.

Решение № 273 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 778 от 03.07.2015 г. по касационна жалба на Н. П. Н. чрез пълномощник адв. А. А. В. адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1857 от 09.12.2014 г. по в. гр. дело № 2309/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2962 от 03.06.2014 г. по гр. дело № 16951/2014 г. на Варненски районен съд, с което е изменен размера на определената с решение по гр. дело № 1822/2003 г. на Варненски районен съд издръжка дължима от Н. П. Н. на А. Н. Н. [дата на раждане], чрез неговата майка и законна представителка Д. Р. Й., като същата е увеличена от 45 лв. месечна на 200 лв. месечно, считано от датата завеждане на исковата молба 19.11.2013 г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за допустимостта на въззивно решение, постановено по жалба на ответник срещу неприсъствено решение. С разпоредбата на чл. 238 ГПК е въведен института на неприсъственото решение срещу ответника. Разпоредбата определя условията, при които съдът може да постанови неприсъствено решение - ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, при редовно връчена исковата молба с приложенията към нея; да не се е явил в първото заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, след като е бил редовно и своевременно призован за съдебното заседание; ищецът да е поискал произнасяне на неприсъствено решение. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита срещу това решение. За разлика от решенията постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване - чл. 239, ал. 4 ГПК. Законът е предвидил различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности за защита - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Н. на неприсъственото решение произтича от характера на решението, с което се установява само вероятното съществуване на спорното прав, както и от факта, че съдът не мотивира по същество решението. Независимо, че с неприсъственото решение спорното право се установява или отрича само с вероятност, то се ползва със сила на присъдено нещо между страните. В касационната жалба се развиват оплаквания за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане размерът на увеличената издръжка като завишен и несъобразен с материалните възможности на задълженото лице да бъде намален. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Ответникът А. Н. Н. действащ чрез своята майка и законна представителка Д. Р. Й. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери решението във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Даденият отговор на поставения правен въпрос обосновава извод за недопустимост на въззивното решение. Съдът е бил сезиран с иск за изменение на издръжка по чл. 150 СК, предявен от малолетния чрез своята майка и законна представителка против ответника - баща на детето. Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията към нея на 17.12.2013 г. В съобщението му е указано, че следва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, посочено е какво следва да съдържа отговорът и последиците при неизпълнение на задължението. Съобщението е получено от бащата на ответника. С определение от 10.02.2014 г. първоинстанционният съд, след като е констатирал, че няма постъпил отговор от ответника, се е произнесъл по доказателствата и насрочил делото за разглеждането му в съдебно заседание на 14.05.2014 г. Ответникът е бил своевременно призован на 21.02.2014 г. От проведеното на 14.05.2014 г. първо съдебно заседание е видно, че ищецът е поискал произнасяне на неприсъствено решение. Съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 239 ГПК - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което поставеното на 03.06.2014 г. решение е неприсъствено. Обстоятелството, че съдът е обсъдил представените с исковата молба писмени доказателства и посочил възможност за обжалване на решението не променят неговия характер. Неприсъственото решение не подлежи на инстанционен контрол и влиза в сила с постановяването му. Подадената от ответника въззивна жалба не е разгледана от въззивния съд като молба по чл. 240 ГПК, тъй като не съдържа основания за отмяна. Съдът я е разгледал като въззивна жалба, която е била недопустима. Недопустимо е и въззивното решение, като постановено по въззивна жалба против влязло в сила решение. При тези съображения обжалваното решение ще следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 600 лв. - 500 лв. адвокатско възнаграждение за настоящето производство по представен списък на разноски и договор за правна защита, поискани с отговора на касационната жалба и 100 лв. съдебни разноски направени пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.