Решение № 7360 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15647/2013 г.

Решение № 7360 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15647/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Бориславов Брънчев, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 6026 от 07.10.2013 г. по адм. дело № 2960/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 47/21.02.2013 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, предвид отказан достъп до класифицирана информация от компетентния орган по надлежния ред. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът оспорва жалбата и чрез пълномощник моли да се потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Касаторът е заемал длъжността директор на ТД на НАП - Пловдив, като от 2009 г. досега това е третото поред прекратяване на служебното му правоотношение на различни основания, като двете предходни заповеди са отменени от съда като незаконосъобразни и Брънчев е бил възстановяван на работа. В настоящия случай, за да приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването е приел, че отказаният достъп до класифицирана информация на служителя го поставя във фактическа невъзможност да осъществява длъжността ръководител на организационна единица. В заповедта има позоваване на правни норми от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), а именно: чл. 17, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 26, ал. 3, чл. 37, чл. 48 и чл. 49 от ЗЗКИ, в които са посочени задължения на ръководителя на организационна единица, какъвто е директорът на ТД на НАП по аргумент от чл. 11, ал. 1 от ЗНАП. В административния акт липсват обаче конкретни съображения, които да обосновават направения от органа извод, че функциите на ръководство и контрол е невъзможно да бъдат изпълнявани от Брънчев без наличието на достъп до класифицирана информация, при положение, че в ТД има служител по сигурността, пряко ангажиран със специфични правомощия по ЗЗКИ. Освен това, в длъжностната характеристика на жалбоподателя няма такова изискване за заемането на длъжността директор на ТД на НАП и никое от задълженията, вменени с нея, не води до заключение, че длъжността не може да се изпълнява без достъп до класифицирана информация. Посочените разпоредби от ЗЗКИ също не обосновават такъв извод, още повече, че видно от представените в касационното производство писмени доказателства, в перида от м. 09.2012 г. до м. 02.2013 г. уволненият служител е изпълнявал точно своите задължения, включително и тези, които произтичат от ЗЗКИ, за което атестационната му оценка е "изпълнението е над изискванията". За да отхвърли жалбата и да потвърди оспорената заповед, АССГ безкритично е възприел аргументацията на органа по назначаването. Според касационната инстанция, предвид гореизложеното, решението му е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (липса на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл) и при необоснованост. Освен изложените дотук мотиви, следва да се отбележи още, че процесната заповед е издадена, преди постановения от ДАНС отказ за достъп до класифицирана информация на Брънчев да влезе в сила. Видно от доказателствата, той е бил обжалван пред ДКСИ, която го е потвърдила едва на 07.03.2013 г. Тоест, при липса на стабилен административен акт и висящо производство по оспорването му, неправилно е прието наличие на обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения, която при това не е и надлежно обоснована от ответника. Предвид тази мотиви, решението на АССГ следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, поради което НАП следва да се осъди да му заплати сумата 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред АССГ. Пред настоящата инстанция няма доказателства за направени от Брънчев разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,