Решение № 13439 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14038/2010 г.

Решение № 13439 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14038/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелън Трейдинг 2" ЕООД, гр. София, против решение от 10.03.2010 г., по адм. дело № 05311/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбата на дружеството за обявяване нищожността на заповед № А-06-253 от 28.06.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящия състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението на Софийския градски съд е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд приема, че срокът за оспорване на заповед № А-06-253 от 28.06.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) с доводи за нейната унищожаемост е пропуснат. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП отм.) жалбата и протестът против административен акт се подават в четиринадесетдневен срок от съобщението по чл. 31, съответно от изтичането на срока по чл. 22 или 29 ЗАП (отм.). В случая правилно е преценено, че срокът следва да се брои при условията на последната хипотеза. Издадената от директора на ИАЛ заповед е оспорена своевременно по административен ред пред министъра на здравеопазването, който следва да се произнесе по жалбата в двуседмичен срок (чл. 29, ал. 1 от ЗАП отм.). Мълчанието на органа в предвидения срок, както в разглежданата хипотеза, открива за заинтересованото лице процесуална възможност да атакува административния акт пред съда (арг. от чл. 29, ал. 2 от ЗАП отм.) в 14-дневен срок съгласно чл. 37 от ЗАП (отм.). В случая по-горестоящият административен орган е сезиран с жалба от 3.07.2006 г. и следва да се произнесе до 19.07.2006 г., от която дата при мълчание съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗАП (отм.) започва да се брои срокът за оспорване пред съда. Този срок изтича на 2.08.2006 г., а жалбата е подадена на 8.12.2006 г., т. е. повече от 4 месеца по-късно. При тази констатация и с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗАП (отм.) е направено законосъобразното заключение, че на разглеждане подлежат само доводите за нищожност на оспорената заповед. В случая първоинстанционният съд аргументирано и законосъобразно приема, че не са налице недостатъци на оспорената заповед, които да обосноват нейната нищожност. Правилно е преценено, че заповед № А-06-253/28.06.2006 г., с която е разпоредено временно спиране на дейността на складовете за търговия на едро с лекарства на жалбоподателя "Хелън Трейдинг 2" ЕООД до изясняване на обстоятелствата и отстраняване на нарушенията, е издадено от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ отм.) и в изпълнение на правомощието по чл. 93, т. 3 от закона органите на държавен контрол, какъвто е ИЛА (чл. 91, ал. 2 във връзка с чл. 92, т. 2 от ЗЛАХМ) (отм.), спират със заповед експлоатацията на обект, в който се осъществява търговия с лекарства без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение. Поради това законосъобразно е заключението, че заповедта за прилагане на принудителната мярка е издадена от органа, в чиито правомощия е да наложи мярка с характера на описаната (чл. 93, т. 3 от ЗЛАХМ), а доводите за нищожност на акта, поради некомпетентност на издателя са неоснователни. Законосъобразно е и заключението, че оспореният акт е постановен при спазване изискванията за форма, като съдържа всички реквизити, изброени в чл. 15, ал. 2 от ЗАП (отм.). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени правното и фактическо основание за издаването й. Актът съдържа описание на извършените нарушения, които съгласно чл. 100, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЛАХМ (отм.) обосновават налагането на мярката. Заповедта съдържа разпоредителна част, с предписание на определено поведение до отстраняване на нарушенията. Това разпореждане, включително относно определения срок е изцяло в съответствие с нормата на чл. 93, т. 3, поради което правилно е преценено от съдебния състав, че не са налице пороци във формата на акта, водещи до неговата нищожност. Изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на нарушения на материалноправни разпоредби и на целта на закона, водещи до нищожност на заповедта, също е законосъобразен. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗЛАХМ (отм.) предпоставки, които предвиждат спиране на обект, в който се осъществява търговия с лекарства без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение. С това е постигната целта на закона - да се преустанови търговията с лекарства в нарушение на действащата нормативна уредба и се създадат условия за осъществяване на тази дейност в законовите рамки. Принудителната мярка е наложена само в изпълнение и за постигане на тези цели в обществен интерес, поради което правилно е преценено от съдебния състав, че същата не е насочена към цел различна от установената в закона цел, а доводите за превратно упражняване на власт и за нищожност на заповедта поради този порок са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Софийския градски съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представеният административен акт и ангажираните писмени доказателства аргументират изводите на съдебния състав за нарушения на нормативните изисквания при търговията с лекарства, както и за законосъобразността на предприетите от контролния орган действия в изпълнение на целите на закона. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението на съда е постановено след анализ на събраните по делото писмени и обсъждане на доводите на страните, свързани с нищожност на административния акт, а крайните изводи на съдебния състав, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона, са направени въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Софийския градски съд решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,