Решение № 188 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2008 г.

Решение № 188 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Образувано е по жалба на Албена Любенова Моралийска от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Румяна Нехризова, срещу решение № 123/3.06.2008 г., постановено по преписка № 174/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД (Комисията), с което не се установява тормоз, преследване или друго неравно третиране на жалбоподателката по смисъла на чл. 4 и чл. 5 във вр. с пар. 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. по признак "пол" и "образование" при упражняване право на труд и е отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана жалбата й срещу работодателя "Кабита" ООД, гр. София и срещу Владимир Пантелеев - ръководител на отдел "Структурни кабелни системи" ("СКС") към "Парафлоу комуникейшънс" ООД. гр. София, поради липса на дискриминация. Жалбоподателката Моралийска развива оплаквания за незаконосъобразност на решението на КЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Твърди, че административният орган неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал, не е изяснил всички относими към спора обстоятелства, както и че не е обсъдил всички релевирани от нея доводи и възражения, което е опорочило направените правни изводи, довело е до необоснованост на решението и е рефлектирало върху постановения краен резултат. Счита, че са налице законовите предпоставки за квалифициране на поведението на ответните страни като неравно третиране по смисъла на антидискриминационното законодателство. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител - юрк. Светослав Чушков, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересуваните страни - работодателят "Кабита" ООД, гр. София, представлявано от управителя Мирослав Цеков и Владимир Панталеев - началник на отдел "СКС" в "Парафлоу Комуникейшънс" ООД, гр. София, не са ангажирали становище по делото. Върховният административен съд, състав на седмо отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Съгласно трудов договор № 1/10.04.2006 г. Албена Любенова Моралийска е назначена в "Кабита" ООД, отдел "Проектиране СКС" на длъжността "чертожник" - с код по НКПД 3118-300, с месечно възнаграждение от 350 лева и срок за изпитване - 3 месеца, след изтичането на който договорът й е трансформиран автоматично в безсрочен. От материалите по делото се установява, че освен жалбоподателката и Димитричка Павлова, заемаща длъжността "специалист", останалите служители в процесния отдел са били мъже. Жалбоподателката притежава образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Технология на машиностроенето и металорежещи машини", с призната квалификация "машинен инженер", придобита в Технически университет - гр. София. При постъпването й на работа в "Кабита" ООД не й е връчена длъжностна характеристика, но по данни на самата жалбоподателка, същата е запозната с трудовите си задължения, т. к. е получила обобщено описание на работата, която ще извършва. За изпълнение на поставените й задачи Албена Моралийска е работила с програмния продукт AutoCad, с помощта на който е изчертавала техническа документация, свързана с възложени на дружеството и на свързаното с него - "Парафлоу комуникейшънс" ООД проекти за окабеляване на различни обекти. Дейността й като чертожник е била осъществявана под контрола на други лица - ръководителят на отдела (Владимир Пантелеев) и ръководителите на съответните проекти. По силата на граждански договор от 23.03.2007 г. между "Парафлоу комуникейшънс" ООД и Албена Моралийска на същата е възложено организирането на периодичен инструктаж по Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна охрана за отдел "Сградна автоматизация" за периода от 1.04.2007 г. - 30.04.2007 г. срещу възнаграждение в размер на 1170 лева, изплатени на жалбоподателката, видно от приложената Сметка за изплатени суми. За времето на работата си в "Кабита" ООД Моралийска е ползвала отпуски по болест и платен отпуск, възлизащи общо на около два месеца. В картата за оценка на дейността на служителката е вписана отлична обща оценка на работата й. Трудовото правоотношение между "Кабита" ООД и жалбоподателката е прекратено със Заповед № 4/26.04.2007 г., считано от 1.05.2007 г., на основание подадено от същата предизвестие. Административното производство пред КЗД, в рамките на което е постановено атакуваното решение, е образувано по жалба на Албена Моралийска срещу бившия й работодател и ръководните му органи, съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение спрямо нея по полов признак и образование при упражняване правото на труд. Пред Комисията са изнесени твърдения, че жалбоподателката е била целенасочено игнорирана при провеждане на служебните оперативки, често не е получавала необходимата информация, свързана с осъществяване на трудовите й функции, както и че са й били възлагани несвойствени за длъжността задачи, а именно - изготвяне на тръжна документация. В жалбата до КЗД Моралийска сочи, че е била подложена на неравно третиране от работодателя в сравнение с колегите й от мъжки пол. Твърди, че последните са се отнасяли подигравателно към нея, не са я въвели в работата, променяли са настройката на компютъра й, подмятали са груби шеги и са разказвали цинични вицове в нейно присъствие. Навежда оплаквания и в посока, че е работила при неблагоприятни условия на работната среда, тъй като работното й място е било на течение. Счита, че трудът й е бил омаловажаван и никой не е отбелязвал добрите й качества, включително владеенето на чужди езици. Според жалбоподателката мъжете в колектива са били поощрявани и за най-малкия принос, като са им раздавани мобилни телефони, преносими компютри (лаптопи), осигурено им е свободно ползване на служебните автомобили и са били изпращани на продуктови обучения, каквито бонуси не са били предоставени на жалбоподателката. В жалбата си до специализирания административен орган същата акцентира на обстоятелството, че е била лишена от възможността да повишава квалификацията си, както и да бъде повишена в длъжност и ранг. Поддържа твърдението, че е получавала по-ниско възнаграждение за положен равен труд в сравнение с колегите й мъже в отдела. Като акт на неравно третиране сочи и обстоятелството, че не е била поканена за участие на семинар в гр. Хисаря, проведен на 29 -30 март 2007 г. на тема "Управление на успешни екипи" и на голф състезание в с. Равно поле на 9.08.2006 г. по повод 11-годишното успешно развитие на "Парафлоу комуникейшънс" ООД. Въз основа на изложените доводи жалбоподателката е сезирала комисията с искане да установи наличие на дискриминация по признак "пол" и "образование" и тормоз при упражняване правото на труд, извършени от страна на работодателя и на ръководителя на процесния отдел. Ответниците в административното производство - "Кабита" ООД и Владимир Пантелеев, отричат да е осъществена проява на дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката за периода, през който същата е била в трудовоправни отношения с дружеството. Считат, че изложеното в жалбата не отговаря на действителното положение, че действията им нямат дискриминационен характер и от съдържанието им не се установява диференциран подход към жалбоподателката. Дават подробни обяснения, скрепени със съответни писмени доказателства и свидетелски показания, относно описаните от Албена Моралийска обстоятелства, като поддържат становището, че претенциите на служителката са недоказани и неоснователни. С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството (писмени и гласни), подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства и да представят нови такива. Видно от приложените по делото протоколи, съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. са проведени открити заседания, последното от които - на 4.04.2008 г., за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. на страните е била предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред комисията съображения по същество, предоставена е възможност за депозиране на заключителни писмени становища. Като е преценила събраните в административното производство доказателства в тяхната съвкупност, Комисията е приела, че спрямо жалбоподателката не е извършена дискриминация по смисъла на закона. Позовавайки се на недоказаност на оплакванията за по-неблагоприятно третиране в професионален аспект в сравнение с мъжете във фирмата, КЗД е обосновала извод, че жалбата на Моралийска срещу работодателя "Кабита" ООД и негови ръководни длъжностни лица е неоснователна, т. к. поведението им не осъществява състава на забраненото дискриминационно третиране под формата на тормоз, преследване или друго неравностойно отношение по смисъла на чл. 4 и във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр. при упражняване правото на труд. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата на Албена Моралийска срещу решението на КЗД за неоснователна. Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Противно на възражението на жалбоподателката в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и интерпретирането на доказателствения материал. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не. В тази връзка необосновано е оплакването, че Комисията е игнорирала съображенията на жалбоподателката и данните от свидетелските показания, ползващи поддържаната от нея теза. Органът е взел отношение по всички релевирани от Моралийска доводи и по ангажираните от нея доказателства. Следва да се отбележи, че при установяване на релевантните факти КЗД е кредитирала показанията на свидетелите, разпитани по искане на жалбоподателката, в частта, в която същите кореспондират на останалите доказателства, установяващи определено обстоятелство, съответно - не е дала вяра на тези, които не се подкрепят от останалия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност. Освен това показанията на св. Николай Чукаров - съпруг на жалбоподателката, не отразяват негови преки впечатления и възприятия за фактите, а пресъздават информация, предадена от съпругата му. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитие в жалбата до съда доводи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателката за противоречие на решението с материалния закон. Анализът на приложимите към установената фактическа обстановка материалноправни разпоредби води на извод, че в конкретния случай отсъстват предпоставките за квалифициране на действията на ответните страни като дискриминация под формата на тормоз, преследване или друго неравно третиране, респективно - като нарушения на разпоредбите в глава втора, раздел I от ЗЗДискр. досежно гарантираната от закона защита при упражняване правото на труд. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл. 5 от ЗЗДиср. тормозът и преследването, дефинирани съответно в § 1, т. 1 и т. 3 от на ДР на ЗЗДискр., също се смятат за дискриминация. В глава втора, раздел I на закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани със: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. В настоящия случай разследваните от Комисията действия на работодателя и на ръководителя на отдела, в който е работила жалбоподателката, не сочат на упражнявано по-неблагоприятно отношение спрямо същата. В случая ответната страна е доказала безусловно, че не е третирала различно или по-неблагоприятно жалбоподателката в сравнение с останалите служители, работещи в същия отдел. Няма данни за съзнателно нежелано поведение спрямо нея, базирано на признаците "пол" и "образование", което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда за Моралийска, нито се констатира по-неблагоприятно третиране след сезирането на КЗД с жалба. Видно от съпоставката на длъжностните характеристики за длъжностите "чертожник", "проектант", "търговец" и "инсталатор", заеманата от жалбоподателката позиция "чертожник" е от технико-изпълнителски характер и има за цел подпомагане на проектантите и ръководителите на проекти за осъществяване на ежедневната дейност на фирмата чрез изпълнение на възложените й от тях и от ръководителя на отдела задачи. В тази връзка събраните по преписката писмени доказателства, както и показанията на разпитаните от Комисията свидетели доказват, че жалбоподателката е била назначена и реално е изпълнявала длъжност, различна от тази на колегите й мъже в отдела, поради което не би могла да претендира за еднаквост на възнаграждението на полагания от нея и от останалите служители труд. От друга страна няма спор, че двете жени в отдела (жалбоподателката и Димитричка Павлова) са назначени на сходни позиции и са изпълнявали еднакви функции, за което са получавали и приблизително еднаква заплата. При това положение в случая липсва визирания в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. елемент "еднакъв или равностоен труд", т. е. не са налице т. нар. "сравними сходни белези", поради което сочената от жалбоподателката разлика между получаваното от нея трудово възнаграждение и това на заемащите други постове мъже, чиято дейност е била назначена да подпомага, не обуславя извод за проява на дискриминация. Доводите й, базирани на съпоставка с възрастта и образованието на колегите й мъже в отдела, е неотносимо към спорното правоотношение и не променя факта, че е заемала различна длъжност, за която в крайна сметка е кандидатствала. В преписката няма данни жалбоподателката да е претендирала завишаване на месечното си трудово възнаграждение, което да й е отказано от работодателя. Предложението й да работи по уеб-страницата на компанията срещу допълнително възнаграждение е отклонено от работодателя не поради тенденциозно отношение, а предвид обективното обстоятелство, че тази дейност вече е възложена по възмезден договор на външен изпълнител. Видно от материалите по делото, работодателят е въвел ред, по който служителите кандидатстват за обучение, свързано с професионалната им реализация и необходимо за усъвършенстване на уменията им и за по-ефективното изпълнение на възложените им задачи. Според установената процедура желаещият да се обучава служител попълва заявка по образец, която работодателят одобрява или не. Такава заявка не е подавана от жалбоподателката. Данните по делото сочат на липса на проявена самоинициатива за професионално развитие. Не се установява писмено изявление от нейна страна за повишаване на квалификацията или за преназначаването й на друга длъжност, което неоснователно да не е било удовлетворено. Визираните в жалбата продуктови обучения в страната и в чужбина, на които служителката не е била изпращана, се отнасят до други длъжности и нямат връзка с естеството на работата на жалбоподателката. Позоваването на обстоятелството, че друг служител също не е подавал писмена заявка за обучение, а е изпращан на такова, е необосновано, т. к. в конкретния случай се касае за дейност, подлежаща на задължително сертифициране и изискваща регулярно подновяване на издадения сертификат, за което работодателят служебно следи. Следва да се отбележи, че не са събрани и доказателства чрез други действия или бездействия на работодателя да е била препятствана възможността на Моралийска за развитие и израстване в служебната йерархия, както и същият да е бил длъжен, но да е отказал да й издаде документ пред Камарата на архитектите за придобиване на пълна проектантска правоспособност. На следващо място: недоказани се явяват и твърденията на жалбоподателката, че умишлено и целенасочено не е канена на съвещания и оперативки и не е взела участие в някои от организираните от дружеството-работодател и свързаното с него "Парафлоу комуникейшънс" ООД семинари. Противно на изложеното в жалбата е установено, че на оперативките присъстват само ръководители на отдели и на текущи проекти, като се обсъждат организационни и координиращи въпроси, неотносими към позицията и конкретните трудови задължения на жалбоподателката. Що се отнася до семинара в гр. Хисаря и фирменото голф-парти в с. Равно поле, същите са имали конкретна и ясно дефинирана насоченост, която по самото си естество и цели не предполага присъствието на всички служители. С оглед специфичната тематика на семинара, той е бил предназначен за лицата от мениджърския екип и тези, които имат функции по управление и ръководство на проекти и екипи, поради което жалбоподателката не би могла да претендира участие в него. Поводът за организиране на голф - състезанието, на което са поканени дългогодишни служители и търговци от "Кабита" ООД и "Парафлоу комуникейшънс" ООД, също не включва участието на всички служители във фирмата. От данните в списъчния състав на участниците в двете събития се установява, че от общо 50 души в семинара в гр. Хисаря 19 са били жени, като техният брой на голф - състезанието е бил 17 от общо 36 поканени служители (т. е. в почти равно съотношение). От отдел "Проектиране СКС", в който е работила жалбоподателката, на семинара и голф-състезанието са присъствали съответно 6-ма и 3-ма души при обща численост на отдела (за двете свързани фирми) от 21 служители. Следователно не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката за тенденциозно отношение и различно третиране спрямо нея, нито твърдението за политика на дискриминиране на жените от работодателя. В тази връзка следва да се отбележи, че за периода, през който е била на работа в дружеството, е организиран фирмен семинар за всички служители и техните семейства, състоял се в Боровец, х-л "Рила" от 30.06.2006 г. - 02.07.2006 г., на който Албена Моралийска не отрича да е присъствала. Неоснователно е и оплакването, че са й възлагани несвойствени за длъжността й задължения, като изготвянето на тръжна документация. Според събраните доказателства жалбоподателката не е изготвяла такава. Същата еднократно е била включена към работна група по оформяне на техническата част на документацията, със задача да подпомогне съобразно специфичните си познания координатора на тръжните процедури - Искра Берова, като селектира определени документи от значение за техническата част на процедурата, с която задача Моралийска не се е справила успешно. Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не обосновават заключение за по-неблагоприятно третиране по смисъла на антидискриминационните норми, поради което застъпеното в жалбата обратно становище не намира правна опора. С оглед заеманата длъжностна позиция, трудовата дейност на жалбоподателката се е осъществявала единствено в офиса на дружеството, което е и причината тя да не получи от работодателя мобилен телефон и лаптоп, както и да няма възможността да ползва служебен автомобил. Такива са осигурени на служителите, чиято дейност с оглед естеството на служебните им задължения се извършва извън офиса, като работа на обекти, срещи с клиенти и т. н. Това не са бонуси, награди или поощрения, а условия, необходими за ежедневното изпълнение на трудовите им задължения и поставените им задачи. В тази връзка на жалбоподателката са предоставени стационарен телефон и настолен компютър с високи технически показатели, необходим й за работа с програмата Autocad, поради което отсъства претендирания неправомерен диференциран подход. Няма данни жалбоподателката да е била възпрепятствана при ползване на платен отпуск или на отпуск по болест. Недоказани са и оплакванията за лоши условия на работното място (работа на течение), отправени обиди към нея, цинични подмятания и намеци на сексуална основа. От разпита на св. Павлова се констатира, че шегите на мъжете в офиса са били в рамките на нормалните и обичайните отношения между колеги. Не се установява жалбоподателката изрично да се е противопоставила, да е направила забележка или да е изразила недоволство от начина на общуването на колегите й с нея. В този смисъл оплакванията за толериране на поведението им и непредприемане на мерки за предотвратяването му от страна на ръководителя на отдела също не могат да бъдат възприети. Що се отнася до твърдението за дискриминация под формата преследване (§ 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр.) чрез поставяне на жалбата до КЗД на таблото за съобщения в офиса на работодателя, от една страна - същото не е доказано по несъмнен начин, а от друга - е неотносимо към състава на конкретното нарушение, т. к. към момента на подаване на жалбата Моралийска не е била в трудовоправни отношения с "Кабита" ООД, следователно не би могла да бъде третирана по-неблагоприятно от него след предприемането на действия за защита от дискриминация. Ето защо, като е приел, че не е налице дискриминация по отношение на Албена Моралийска под формата на тормоз и преследване по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. или друго неравно третиране, забранено от закона и е оставил жалбата на същата срещу без уважение, административният орган е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че решението на КЗД е законосъобразно. Жалбата срещу него е неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,