Решение № 1599 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11225/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, срещу Решение 3722 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело 100/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. срещу отменения административен акт. Ответникът Ю. А. Д., чрез адв. Д. Семерджиева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С Решение 3722 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело 100/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменил Решение 1012-12-329#1 от 29.12.2023г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-2035-10 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Ю. А. Д. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 11.09.2020 г. до 23.09.2021 г. в размер на 11 250,56 лв. и 3023,79 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като е в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. Ф-01-750 от 14.09.2020 г. е поискано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като лицето е декларирало, че последното правоотношение е прекратено на 10.09.2020 г. и е упражнявал трудова дейност в Република Ирландия в периода от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г. Д. е представил заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U 004; декларация за пребиваване и документи от Ирландия от дружеството Keelings Retail. От Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Ю. Д. за периода от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г. С Разпореждане 122-00-2035-5 от 14.10.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия. Били са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с потвърдени: период на осигурена заетост: от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора; доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009.00 евро месечно и от 25.03.2020-10.09.2020г 2311 евро месечно. Производството е било възобновено, а с Разпореждане 122-00-2035-3 от 07.04.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004. На Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 11.09.2020 г. до 10.05.2021 г. в размер на 74.29 лв. дневно. С писмо с изх. 1030-12-1375 от 27.06.2023 г. от работодателя Keelings Retail UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че Ю. Д. е бил нает в Keelings Retail UC, като работник във фермата за градинарство на срочен договор. Изискано е удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Д. за времето от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г.Посочено било,че Ю. Д. подал оставка преди края на договора му- 30.09.2020г.Ответникът по касация е депозирал заявление ,че не разполага с акт за прекратяване на трудовата дейност и няма връзка с работодателя.Българската осигурителна институция е изискала от ирландската осигурителна институция повторна информация за същите обстоятелства.В отговор е получен структуриран електронен документ U002 753599 и U017 710536. Посочената причина за прекратяване на заетостта е напускане на служителя. С оглед изложеното с Разпореждане 122-00-2035-6 от 16.11.2023 г., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане 122-00-2035-3 от 07.04.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Последвало е издаването на Разпореждане 122-00-2035-10 от 17.11.2023 г. с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, Д. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 11.09.2020 г. до 23.09.2021 г. в размер общо на 11 250,56 лв. и сумата от 3,023.79 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Недоволен от издадения акт, Ю. Д. го е обжалвал по административен ред и директорът на ТП на НОИ Пазарджик с Решение 1012-12-329#1 от 29.12.2023г. е потвърдил Разпореждане 122-00-2035-10 от 17.11.2023 г. С решение 3722 от 03.10.2024г по адм. дело 100/2024г по описа на АС-Пазарджик първоинстнационният съд е отменил издаденото решение и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съгласно дадените в съдебния акт задължителни указания. За да се произнесе настоящият състав на Върховния административен съд,приема за установено следното : Към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, Д. е бил наясно, че трудовото му правоотношение с работодателя - Keelings Softfruits UC е сключено като срочно. Декларирал е осигурителен период в Ирландия от 25.03.2020 г. до 10.09.2020 г. и причина за прекратяване на трудовата му дейност изтичане срока на договора без да са представени доказателства за същото основание. Изтичането на срока като юридически факт по своето правно естество е юридическо събитие. Прекратяването на трудов договор с определен срок става с изтичане срока на действието му.Документите ,представени от работодателя в Ирландия и от компетентната ирланска осигурителна институция сочат,че причина за прекратяване на трудовия договор е напускането на Д. преди края на срока му. В хода на образуваното производство от Ю. Д. не е представена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с Keelings Ирландия, нито в по-късен етап на административното или съдебното производство. Текстът на чл. 54б, ал. 3 от КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне на размера на ПОБ. За да е налице валидно правно основание за изплащане на ПОБ, административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който е видна причината за последното. Д. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC. При водената кореспонденция и чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със СЕД U002 753599 от 29.09.2023 г. и U0171 е било поискано удостоверение на периода на осигурена заетост и причина за прекратяване на трудовата заетост. Последвал е отговор и като причина за прекратяване на заетостта е посочено напускане на служителя. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. При тези данни Д. също не е считал, че трудовото и отношение с дружеството е било безсрочно. От друга страна е налице разминаване между представините от Д. документи- в това число U1,издаден от компетентна институция в Ирландия и изисканите по официален път от работодателя и осигурителната институция в Ирландия документи.При документирано изявление на ответника по касация,че трудовия му договор е прекратен поради изтичане на срока на договора,то наличието на документ за прекратяването му или удостоверяването на това обстоятелство от работодателя му е единствено в правомощията на наетото лице.От друга страна факт е,че разпореждане 122-00-2035-6 от 16.11.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик,с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане 122-00-2035-3 от 07.04.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица е стабилен административен акт,който е породил своите правни последици- а именно,че ответникът по касация не е действал добросъвестно при депозираното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Това налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и съответно дължи нейното връщане. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от Ю. А. Д. парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, обуславят недобросъвестност която е доказана от страна на административния орган. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се не се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу Решение 1012-12-329#1 от 29.12.2023г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-2035-10 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отхвърлена. С оглед изхода на спора, касационния жалбоподател не е заявил своевременно претенция за присъждане на разноски и такива не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,