Решение № 2401 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Ф., гражданин на Австрия, чрез пълномощник адв. Арнаудов против решение 18365 от 30.09.2024 г., постановено по адм. д. 10909/2023 г., по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 3305-40-66 от 13.10.2023 г. на управителя на НОИ, потвърждаващо разпореждане [номер] от 30.06.2023 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО. Изложени са подробни съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, предл. второ и предл. трето АПК. Жалбоподател, чрез процесуален представител иска отмяна на съдебното решение и с акт по същество, отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - управителят на Национален осигурителен институт поддържа становище касационната жалба да се остави без уважение, а решението като правилно да се потвърди. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е решение 3305-40-66 от 13.10.2023 г. на управителя на НОИ, потвърждаващо разпореждане [номер] от 30.06.2023 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО за осъвременяване получавания размер пенсия за осигурителен стаж и възраст, и определяне месечен размер на пенсията, считано от 01.07.2023 г. Правени са оплаквания за начина за определяне на размер на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, несъобразяване на административни актове, издавани от осигурителния институт с действащи и приоритетно приложими регламенти на ЕС, неспазване на ДФЕС по отношение осигурителни права на жалбоподателката. Фактите и доказателствата по делото не са предмет на спор в това съдебно производство. Спорът е по отношение размер на ЛПОСВ определен в условията на осъвременяване на пенсия по реда на чл. 100 от КСО. С Решението АССГ правилно и законосъобразно е приел, след подробно и задълбочено хронологично изследване на изчисляването на размера на пенсията от датата на отпускане на последната, въз основа на представените доказателства с административната преписка и заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не е спорно, че размерът на осъвременената пенсия, определен с разпореждане [номер] от 30.06.2023 г., е законосъобразно изчислен. В решението се съдържа изрична и подробна информация за реда за изчисляване размера на пенсията на касационната жалбоподателка, като изводите на съда относно съществения спорен по делото въпрос, а именно размерът на пенсията, са в резултат на проверката за определяне на пенсията от датата на отпускането й - 03.11.2012 г. до момента на осъвременяването (01.07.2023 г.) й с разпореждане [номер] от 30.06.2023 г. Правилни са изводите на съда, а това не може да се оспори, че оспорваното разпореждане е такова по осъвременяване, съгласно закона чл. 100 от КСО, размера на ЛПОСВ, определен за заплащане от българска осигурителна институция. Няма спор, че първоначално пенсията е отпусната с разпореждане, считано от 03.11.2012 г. с влязло в сила разпореждане на орган по ПО, както и следващите издадени разпореждания по осъвременяване размера на получавана българска пенсия също са влезли в сила. За установяване на правнорелевантните факти и доказване тезата на оспорващата, че има право на по-голям размер пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е допуснал изслушването на единична съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й се констатира, че размерът на пенсията на жалбоподателката, като се вземе предвид осигурителния доход, за времето, през което е полагала труд в страната е бил определен правилно. Няма спор, че първоначално определената пенсия е осъвременявана по силата на действаща правна норма в приложимите редакции нееднократно. До издаване на потвърденото с оспорваното решение на управителя на НОИ разпореждане от 30.06.2023 г. всички актове на длъжностни лица по ПО са влезли в сила. Административното производство по издаване на обжалваното пред АССГ решение на ответник по касационната жалба е по повод искане за своевременно отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката, като гражданин на Република Австрия,като размерът наенсията бъде съобразен с разпоредбите на чл. 52 от Регламент (ЕО) 883/2004 на ЕСС. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, административният съд приема, че първоинстанционната жалба е неоснователна и отхвърля оспорването. Към момента на осъвременяване на размера на пенсията с разпореждане [номер] от 30.06.2023 г., с влезли в сила индивидуални административни актове, безспорно е установена продължителността на българските и австрийските осигурителни периоди, както и дохода за изчисляване размера на пенсията, включително индивидуалният коефициент по чл. 70 КСО и в изпълнение на принципа за стабилност на административните актове, включително обвързващата им сила за адресата, както и за органа, който ги е издал, последните подлежат на изпълнение. Предвид посоченото са неоснователни претенциите на жалбоподателката за неправилност на решението за преразглеждане на реда за определяне на пенсията, отпусната, считано от 03.11.2012 г., въз основа на обжалване на решението, с което е потвърдено решение 3305-40-66 от 13.10.2023 г. на управителя на НОИ за отхвърляне жалбата на лицето срещу разпореждане от 30.06.2024 г. за осъвременяване размера на пенсията по реда на чл. 100 КСО В касационната жалба се поддържат доводи, че в спор като настоящия, неправилно се прилага националното законодателство, независимо, че приоритет следва да има общностното право. За пореден път е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, за което както първоинстанционния съдебен състав, така и настоящия не намират, че е необходимо. Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства /по смисъла на чл. 1 б. л/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/, в т. ч. и относно отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както се посочи, пенсията е отпусната през 2012 г. по важими за определяне размера й правила, а актът, с който е определен този размер е придобил стабилитет. Правилата по осъвременяване размера на отпусната пенсия са законодателно уредени още през 1999 г., като икономическите условия са наложили нееднократна промяна на редакцията на нормата на чл. 100 от Кодекса.Не се спори, че касационната жалбоподателка пребивава постоянно в Австрия, което е отразено в административната преписка и се повтаря във всички искания и жалби. Именно поради това, пенсията е определена като общ размер от длъжностно лице по ПО в пропорционален размер, като съотношение между продължителността на периодите, завършени съгласно българското законодателство, и цялата продължителност на периодите, завършени по законодателствата на всички държави-членки по случая (България и Австрия). Дължимото по реда на чл. 100 от КСО осъвременяване на размера на пенсията не е обвързано с такова действие и по отношение на частта, съставляваща австрийска пенсия. Изводите на първоинстанционния съд са съобразени и с методиката на изчисляване, за което назначената СИЕ дава подробни разяснения. Решението е правилно, тъй като подробно разглежда приложението на специалните правила при изчисление на пенсия, определена при прилагане на европейските регламенти в областта на социалната сигурност, конкретно чл. 52 от Регламент (ЕО) 883/2004, както и реда за определяне на пенсия от компетентните институции на всяка държава-членка, по чието законодателство лицето е придобило осигурителни периоди (чл. 50, нар. 1 Регламент (ЕО) 883/2004), предвид което при пенсиите за старост, за разлика от други обезщетения (каквито са обезщетенията за безработица и цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 65 Регламент (ЕО) 883/2004), компетентни за преценка право на пенсия са всички заинтересовани институции по случая, а не само една от тях, съответно пребиваването на лицето не измества компетентността на институцията за преценка на правото на пенсия. С решението си, съставът на АССГ правилно и законосъобразно е приел, след подробно и задълбочено хронологично изследване на изчисляването на размера на пенсията от датата на отпускане на последната, въз основа на представените доказателства с административната преписка и заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на пенсията, определен с разпореждане [номер] от 30.06.2023 г., е законосъобразно изчислен. От тази гледна точка са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че решението е акт, в който са налични всички основания по чл. 209 от АПК. В решението се съдържа изрично и подробно обсъждане за реда за изчисляване размера на пенсията на жалбоподателката, като изводите на съда, относно съществения спорен по делото въпрос, а именно размерът на пенсията, са в резултат на проверката за определяне на пенсията от датата на отпускането й - 03.11.2012 г. до момента на осъвременяването (01.07.2023 г.) й с разпореждане [номер] от 30.06.2023 г. Неоснователни и с бланкетен характер са твърденията на жалбоподателката, че с решението са нарушени принципите, прогласени в чл. 8, чл. 9, чл. 10 и чл. 12 ГПК, приложими съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК, тъй като в касационната жалба последните са изложени с теоретичен характер, без да е посочено с кое точно действие на съда, съответно с кой точно извод в решението, са нарушени описаните принципи. Правилни са изводите на съда, съобразени с установена практика на Върховния административен съд, че в пенсионното производство индивидуалния коефициент при който е определена за първи път ЛПОСВ, дължима и платима от националния осигурителен институт, е неизменен и не може в производство по обжалване на разпореждане, с което се осъвременява размер на пенсия да се иска преизчисляване на отпусната пенсия. Следва да се има предвид, че към момента на осъвременяване на размера на пенсията с разпореждане [номер] от 30.06.2023 г., длъжностното лице по ПО съобразило приложимостта на регламента, за пропорционално изчисляване. Няма спор, че към датата на отпускане ЛПОСВ, жалбоподателката не е отговаряла на изискванията на чл. 68 от КСО за определяне размера й, поради което е взет предвид и осигурителен стаж в Австрия. Правилно решаващият първоинстанционен съд е приел, че по отношение жалбоподателката е приложимо пропорционално изчисляване на пенсията, което е довод на административния орган в оспорваното решение. Предвид посоченото са неоснователни претенциите на жалбоподателката за неправилност на Решението и за преразглеждане на реда за определяне на пенсията, отпусната, считано от 03.11.2012 г., въз основа на обжалване на Решението, с което е потвърдено решение 3305-40-66 от 13.10.2023 г. на управителя на НОИ за отхвърляне жалбата на лицето срещу разпореждане от 30.06.2024 г. за осъвременяване размера на пенсията по реда на чл. 100 КСО. Съдът при постановяване на решението си е направил тази цялостна проверка и правилно е приел, че няма фактическо и правно основание за отмяна на акта при липса на нарушения, съставляващи основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Възраженията са обсъдени подробно и изводите на съда са обосновани на доказателствата по делото. Правните изводи са съответни на материалния закон, който е правилно приложен. Всички доводи съдържащи се в касационната жалба са обсъдени в решението на административния съд и повдигането им отново за разглеждане не обосновава задължение от съда за повторна проверка на обжалвания административен акт, тъй като това е извън предмета на касационната проверка съгласно чл. 218 АПК. Предмет на тази проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационното производство ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоснователно е поддържането като касационен довод за отмяна на решението дискриминационно отношение към гражданите на Република България, тъй като това са въпроси неотносими към предмета на касационната проверка и поради това не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Неоснователни са и доводите за противоречие на българското законодателство на европейското, тъй като общите твърдения за такова противоречие не се обосновават с конкретни доводи и факти които да могат да бъдат проверени и обсъдени в съдебното производство като част от доводите за нарушение на материалния закон. Такава преценка е извършена при разглеждане на делото от административния съд и както се посочи изведените изводи от фактическа и правна страна са в съответствие с доказателствата по делото и закона. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на акта. Решението на Административен съд София град е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение