Решение № 13468 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Х. Х. от гр. София, подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение 8335 от 12.06.2024 г. по адм.д. 2743/2024 г. на Административен съд София - град на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК. Искателят твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. С влязлото в сила решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца по отношение на лек автомобил "Тойота" с рег. [рег. номер] поради твърдения за управление на МПС от лицето Р. А. Ш., което е било лишено от право да управлява МПС по административен ред, а с влязло в сила решение 2637 от 04.06.2024 г., постановено по нахд 4118 по описа на Софийски районен съд, инкорпорирано в протокол от о.с.з. от 04.06.2024 г., е приета различна фактическа обстановка от установената такава от административния съд. Според искателя има два влезли в сила съдебни акта, в които са направени различни правни изводи, касаещи приложената ПАМ. Иска отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК и постановяване на друго, с което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът - полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел Пътна полиция, оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд приема искането за допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от лице с правен интерес. По същество съобразява следното: Видно е от данните по делото, че производството пред Административен съд София - град е образувано по жалбата на К. Х. Х. срещу заповед 24-4332-001047/22.02.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. "а" ЗДвП, по силата на която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца по отношение на лек автомобил "Тойота", с рег. [рег. номер], собственост на К. Х.. Съдът е установил, че на Р. Ш. е съставен 19.02.2024г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение GA 1097195 от 19.02.2024 г., който, като водач на посочения лек автомобил, не е представил СУМПС. След направена справка е установено, че водачът управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание "лишаване от право да управлява МПС". Съгласно заповед 22-4332-000620/27.01.2022 г. на водача на осн. чл.171, т.1, б.б ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Издадено е на Ш. наказателно постановление от 17.02.2022 г., влязло в сила на 22.08.2022 г., с което водачът е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За същото нарушение на лицето е наложена и административна мярка задържане на лице за 24 часа със заповед за задържане на лице с рег. 22823-177/19.02.2024 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). С решението, чиято отмяна се иска, АССГ е приел, че при издаването на заповед 24-4332-001047/22.02.2024 г.не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решение 8335 от 12.06.2024 г. по адм.д. 2743/2024 г. на Административен съд София - град не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Искателят К. Х. е представил по делото решение 2637 от 04.06.2024 г., постановено по нахд 4118/24 г. по описа на СРС, инкорпорирано в протокол по о.с.з. от 04.06.2024 г. Предмет на контрол по делото е била заповед за задържане на лице с рег. 22823-177/19.02.2024 г. Софийският районен съд е приел, че не е било налице никое от посочените в чл. 72 ЗМВР основания за задържане. Обосновал е, че по отношение на лицето е имало приложена ПАМ и наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца" с наказателно постановление 224332-001209, като наказанието е започнало да тече с отнемането на СУМПС, а именно 27.01.2022 г. и е изтекло на 28.01.2024 г., т.е. към момента на издаване на заповедта за задържане - 19.02.2024 г. , по отношение на Ш. не е действало наказанието лишаване от право да управлява МПС. Настоящият съдебен състав приема, че след влизане в сила на решението на Административен съд София - град е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Заповедта на Ш. за задържане за срок от 72 часа е издадена за същото нарушение, описано и в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена заповедта за прилагане на ПАМ, потвърдена от АССГ. Заповедта за задържане по ЗМВР е отменена като незаконосъобразна, като в това производство съдът е установил други факти спрямо установените от административния съд, които обаче са релевантни към законосъобразността на приложената принудителна административна мярка по отношение на собственика на лекия автомобил. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му, но то е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. Установеното води до извод, че са изпълнени основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Влязлото в сила съдебно решение 8335 от 12.06.2024 г. по адм.д. 2743/2024 г. на Административен съд София - град следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на К. Х. срещу заповед 24-4332-001047/22.02.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. "а" ЗДвП. По смисъла на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или друго държавно учреждение, който в последствие бил отменен. Съгласно представеното от искателя влязло в сила решение 2637 от 04.06.2024 г. по нахд 4118 на СРС, предмет на това производство е заповед за задържане на лице с рег. 22823-177/19.02.2024 г., издадена по реда на ЗМВР, като в заповедта за прилагане на ПАМ органът не се е позовал на този акт на държавно учреждение, който впоследствие е отменен. Претенцията за разноски в производството по отмяна, когато искането е уважено, следва да бъде разгледана от съда, който ще се произнесе по съществото на спора, поради което в настоящото производство съдът не следва да се произнася по разноските. В този смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд