Решение № 12324 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4462/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране чрез юрк. Ненков срещу Решение 1556/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 1951/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение Ж-9 от 10.01.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисията за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, ВИП Билд ЕООД гр. Варна, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител адв. П.Стоев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити в писмен отговор и устно в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът, "Електроразпределение Север" ЕАД, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ВИП Билд ЕООД гр. Варна срещу Решение Ж-9 от 10.01.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3, Комисията е прекратила административното производство по жалба с вх. Е-13-273-1127/09.11.2022 г., подадена от ВИП Билд ЕООД гр. Варна срещу "Електроразпределение Север" ЕАД. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че, макар обжалваното пред него решение на КЕВР да е постановено от компетентен административен орган и в рамките на материалната му компетентност, при издаването му неправилно са приложени относимите материалноправни разпоредби - не са съобразени изискванията на чл.8, ал.1, т.2 и 4 от приложимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи /отм., но действала към релевантния момент/. Съдът е приел, че не е налице спор относно фактите , а относно това къде следва да бъде изграден трафопостът, посредством който предвиденият за изграждане обект да бъде захранен с ел. енергия. След като е установил, че са налице две предварителни становища от Енергоразпределение СеверАД за разполагане на този трафопост в югоизточната част на имота с лице към уличната регулация и наличие на строителни книжа, издадени в полза на ВИП БилдЕООД, съгласно които трафопостът следва да се изгради в северозападната част от имота, последвано от предложение на Енергоразпределение Север АД за разполагането му в североизточната част на съседен, притежаван отново от жалбоподателя имот, АССГ е назначил по делото строително-техническа експертиза за определяне на технически допустимите и икономически най-изгодните с оглед интересите на всички страни места за присъединяване/съответно изграждане на процесния трафопост/. Базирайки се на приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и установявайки, че и двете посочени от спорещите страни места за построяване на трафопоста отговарят на техническите изисквания, съдът се е насочил към посоченото от вещото лице най- ефективно за изграждане и най-лесно за поддръжка местоположение на трафопоста- северозападната част на ПИ 10135.2563.2050,гр.Варна, СО Свети Никола,кв.48, УПИ ІІІ-141. По горните съображение АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение поради обстоятелството, че в мотивите му не било посочено в какво се изразяват констатираните от съда нарушения на материалния закон от една страна, а от друга че преценката на електроразпределителното дружество при определяне мястото на свързване към електроразпределителната мрежа, съответно местоположението на трафопоста по принцип не подлежала на съдебен контрол, тъй като била въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност. Първоначално издаденото Становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. ПУПРОК - 4486/11.06.2021г. е ирелевантно към процесния спор, тъй като процедурата по същото е прекратена на основание чл.16, ал.2 от Наредба 6/2014г. Единствено релевантно по делото е второто Становище с изх. ПУПРОК 5991/08.07.2022г., с което ЕРП Север е определило местоположение на предстоящия за изграждане трафопост в югоизточната част на имота на клиента, с лице към уличната регулация. Това становище е получено от дружеството-клиент официално на 03.10.2022г., видно от нарочно отбелязване върху същото / стр.44 по адм.д. 1951/23г./АССГ/. Жалбата до КЕВР срещу това становище е входирана в КЕВР на 12.10.2022г. Безспорно със Становище изх. ПУПРОК 5991/08.07.2022г. се определят условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, които съгласно изричната разпоредба на чл.12, ал. 7 от приложимата Наредба 6/24.02.2014г. /понастоящем отменена, но приложима към датата на издаване на становището/ подлежат на обжалване по реда на чл.22 от ЗЕ във вр. с чл.147 от Наредба 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката пред КЕВР . Именно в такова производство е постановено обжалваното пред АССГ решение на КЕВР, което по силата на закона подлежи на обжалване по АПК,поради което не може да се приеме, че в този случай посочените от ЕРП Север условия за присъединяване се определят по целесъобразност и изборът на електроразпределителното дружество не подлежи на съдебен контрол. Щом по силата на изричен нормативен акт избраните от електроразпределителното дружество и посочени в становището му условия за присъединяване подлежат на обжалване пред КЕВР и после - пред съда, решението на ЕРП Север се взема не при условията на целесъобразност, а при условията на оперативна самостоятелност , в който случай съдът отново проверява законосъобразността на тези решения, но с оглед изискванията на чл.169 от АПК. При осъществяване на проверката за законосъобразност на административните актове, приети при условията на оперативна самостоятелност, съдът следва да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В конкретния случай посочените от ЕРП Север условия за присъединяване действително са приети в нарушение на материалния закон нарушена е разпоредбата на чл.8,ал.1 във вр. с чл.9, ал.2, т.1 от Наредба 6/2014г., доколкото, при наличието на няколко възможни, съответстващи на техническите изисквания местоположения на бъдещия трафопост, ЕРП Север не се е съобразило с изискванията на органа, който одобрява инвестиционния проект и издава разрешението за строеж . Нарушен е и основен принцип в административния процес принципът за съразмерност,прогласен с разпоредбата на чл.6 от АПК. Съгласно чл. 6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал.3 на същия законов текст когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.Именно в изпълнение на чл.6 от АПК е предложения от вещото лице по приетата и кредитирана от съда като неоспорена съдебно-техническа експертиза най- удачен както за юридическото лице- клиент, така и за възможностите за обслужване и ремонт на бъдещия трафопост вариант, а именно : трафопостът да се изгради в северозападната, а не в югоизточната част на поземления имот. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касационната жалба - ВИП Билд ЕООД гр. Варна за присъждане на разноски по делото е основателно . Същото искане, предвид своевременно направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 1200 /хиляда и двеста /лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение