Решение № 13491 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Л. от гр. Хаджидимово, подадена чрез пълномощника адв. Иванов, срещу решение 1534 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело 1021/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 244з-3389/12.10.2023 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Благоевград и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост на съдебния акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на ОД на МВР - Благоевград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Янева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. Л., против заповед 244з-3389/12.10.2023 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност полицай /водач на патрулен автомобил/ в група Охранителна полиция в Районно управление /РУ/ Банско при ОД на МВР Благоевград. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта достатъчно пълно и ясно от фактическа страна са описани деянията - 1. На 21.01.2023г. в сградата на РУ Банско жалбоподателят се е явил за застъпване на смяна - от 20.30 ч., при което същият се е държал неадекватно, не изглеждал добре и миришел на алкохол, което създало сериозни съмнения в дежурния ОДЧ и дежурния командир на отделение относно възможността му да изпълнява служебните си задължения, поради което е било разпоредено тестването му с Дрегер, отчел наличие на 1 промил алкохол в издишалия въздух, което е оспорено от Л. и по негово желание му е взета кръвна проба, установила също концентрация на етилов алкохол в количество 1. 05 промила.; 2. На 27.01.2023г., в 16.05 ч. в с. Хвостяне, извън работно време, жалбоподателят предизвиква пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с материални щети, с управлявания от него личен автомобил, след което не изпълнява задължението си като участник в ПТП да остане на място, не уведомява службите за контрол и напуска мястото на ПТП, като впоследствие е установен от служители на РУ Гоце Делчев, и при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство отказва, а при взета кръвната проба е установена концентрация на етилов алкохол в количество 2. 50 промила. В случая, съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия, доколкото така описаното поведение на служителя е несъвместимо с морално- етичните правила и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази доброто име на институцията, да се насърчават хората да уважават закона, като се дава личен пример и се носи отговорност за извършените действия. В аспекта на горното, и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът приема, че дисциплинарните нарушения са доказани - релевираните деяния на оспорващия правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според съда несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата е поведението на оспорващия, доколкото виновно се нарушават т. 15, т. 19, т. 20, т. 27 и т. 29 от тези правила относно първото нарушение и т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и б от правилата относно второто нарушение. Съдът приема също така, че в случая е налице и уронване престижа на службата, доколкото се установява, че деянията на жалбоподателя са станали известни на множество лица, извън системата на МВР медицинските специалисти от ФСМП Банско, присъстващи лица пред клиника Нушка дент, с. Дъбница, както и на много граждани, тъй като за процесните два инцидента са налице публикации в различни сайтове. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че действията на жалбоподателя съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, като в тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за неспазване на двумесечния срок за налагане на наказанието от откриването на нарушението, поради това, че материалите, събрани в дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган на 24.07.2023 г., съгласно поставен печат с входящ номер върху становище на дисциплинарно-разследващия орган. Според разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се смята за установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Действително, на 24.07.2023 г. е било изпратено становище до дисциплинарно-наказващия орган, но видно от саморъчно направено отбелязване върху него от 31.07.2023 г., органът е изискал извършване на допълнителна проверка. В резултат на това в случая всички материални от дисциплинарното производство, включително и тези събрани при допълнителната проверка, са изпратени от дисциплинарно-разследващия орган със становище рег. УРИ3794р-9723/11.08.2023 г. до дисциплинарно-наказващия орган, който е поставил върху него резолюция запознат с дата 07.09.2023 г. С оглед на това следва да се приеме, че именно 07.09.2023 г. е датата, на която е установено нарушението и нарушителя, следователно с издаването на оспорената заповед на 12.10.2023г. са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверка в обобщената справка, включително и от допълнителните проверки, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно се установяват описаните от дисциплинарно-наказващия орган нарушения, а именно че на 21.01.2023 г. младши инспектор С. Л. е пристигнал на смяна в РУ Банско, по утвърден график, като старши на екип и водач на служебен автомобил, след като е употребил алкохол при направена проба с техническо средство Дрегер е отчетено 1 промил алкохол, а при взета кръвна проба е установена концентрация на етилов алкохол 1.05 промила, както и че на 27.01.2023 г., в извън работно време, в с. Хвостяне допуска с личния си автомобил ПТП с материални щети, при което не е изпълнил задължението си да остане на място и уведоми службите за контрол, както и е напуснал мястото на ПТП и при откриването му от служители на РУ Гоце Делчев е дал кръвна проба за алкохол, която е установила концентрация на етилов алкохол в количество 2.50 промила. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15, т. 19, т. 20, т. 27 и т. 29 по отношение на първото нарушение, и т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и б. б по отношение на второто нарушение, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние не само на служителите от РУ Банско и от РУ Гоце Делчев, както и на медицински специалисти от ФСМП - Банско, а и на широката общественост чрез публикации в различни интернет сайтове, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушенията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянията като тежки нарушения на служебната дисциплина, които уронват престижа на службата, като подробно ги е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно-наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание. Неоснователен се явява и соченият от касатора довод за незаконосъобразност на процесната заповед, поради това, че дори и да е било налице нарушение на служебната дисциплина, то същото е следвало да бъде квалифицирано като явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълнят възложените задачи, причинено от употребата на алкохол и да се приложи чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Както и правилно приема административният съд, след като поведението на касатора е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители и е довело до уронване на престижа на службата, нормата на чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗМВР се явява неприложима. При издаване на оспорената заповед, обратно на изложеното в касационната жалба, е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В тази връзка следва да се има предвид, че когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за административния орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,