Решение № 12297 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2010 г.

Решение № 12297 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодор Станиславов Деянов против решение № 5560 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 5951/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлен, като неоснователен иска му срещу Министерския съвет на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на сумата 1800 лева от общо 170 000 лева. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати от съща съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез представителите си изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на ищеца. Това е довело до постановяване на неправилно решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от Тодор Станиславов Деянов против Министерския съвет да заплати общо сумата 170 000 лева за периода от 22.08.2005 г. до 22.09.2006 г. - обезщетение за неимуществени вреди на ищеца и неговия отвлечен син - Съвестин Тодоров Деянов. Според съда сумата произхожда от три вида бездействия: първото е неизпълнение на задължение по § 1 и § 2 от ЗБТХ да актува в проектобюджета за 2005 и 2006 г. необходимите бюджетни средства за дейностите по чл. 15 и чл. 16 от същия закон. Второто е неизпълнение на задължението по чл. 47 от КРБ и чл. 5, 7, ал. 1, и чл. 18, ал. 2 от Конвенция за правата на детето да се окаже окаже съдействие на родителите за нормално отглеждане на техните деца. Твърдението е, че членовете на Министерският съвет са отказали да проявят елементарно съчувствие и хуманизъм и дори не са изслушали ищеца. Третото е бездействие да се предприеме нужното по чл. 138, ал. 2 от ЗМВР, както и да бъдат използвани службите на разузнаването и контраразузнаването за издирване на детето. Наред с това съдът е счел, че искът е предявен, като частичен и по трите отделни пера, като за всяко едно от тях се претендират по 600 лева. Съдът, без да обсъди доказателствата по делото, относими към периода, за който се претендират неимуществените вреди е приел от фактическа страна, че не е постъпило искане по реда на ЗДБ за осигуряване на средства за българските посолства в Германия, Италия, Франция, ЮАР, Канада, САЩ, Австралия, Гърция, Турция, Швеция, Иран и Израел за публикуване на две снимки на Съвестин - първата от 2005 г. и втората изготвена по електронен път с възрастова прогресия през 2007 г. Приел е липса на искане за наемане на детективска агенция от МВР, МВнР, МТСП, ДАЗД, МФ и МП. Посочил е, че администрацията на ответника е предприела действия и взела становища по направените от ищеца искания и му е съдействала в рамките на своите правомощия. От правна страна, съдът е преценил изискуемите законови предпоставки за ангажиране отговорността на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Счел е, че не е установено твърдяното бездействие на ответната страна, както и причинна връзка между него и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Приел е предявеният иск за неоснователен и го е отхвърлил. Видно от диспозитива на решението, искът е отхвърлен за сумата 1800 лева от общо предявени 170 000 лева, от които: 30000 лева за незаконно бездействие по § 1 и § 2 от ЗБТХ да актува в проектобюджета за 2005 и 2006 г. необходимите бюджетни средства за дейностите по чл. 15 и чл. 16 ЗБТХ; 90000 лева за незаконно бездействие да се окаже съдействие на родителите за нормално отглеждане на техните деца, да се прояви елементарно съчувствие и хуманизъм и 50 000 лева за незаконно бездействие да се предприеме нужното по чл. 138, ал. 2 от ЗМВР, както и да бъдат използвани службите на разузнаването и контраразузнаването за издирване на детето. Така постановеното решение е процесуално недопустима, като постановено по искове, от които ищецът се е отказал и без да са разгледани предявените от него обективно съединени искове. С исковата молба е направено обективно съединяване на отделни искове. Срещу Министерския съвет те са три. Съдът се е произнесъл по първоначално предявената искова молба, без въобще да проследи изменението на исканията, направено от ищеца с допълнителни молби в хода на образуваното съдебно производство. С тях не само е изменен размерът на първоначално предявения иск, но под формата на допълнително уточнение е изменена претенцията за констатираните бездействия, като са уточнени лихвите по размер и начален момент. Така с молба от 17.03.2008 г. - л. 315 от делото, Тодор Станиславов Деянов е увеличил и трите иска срещу Министерския съвет от общ частичен в размер на 1800 лева в пълния размер на заявената цена за сумата 170 000 лева, заедно със законната лихва. Молбата е докладвана в проведеното съдебно заседание на 3.04.2008 г. и административният съд с протоколно определение от същата дата е приел за разглеждане предявения от ищеца иск в пълен размер. В хода на съдебното производство пред административен съд - София град с определение от 28.11.2008 г., исковата молба повторно е оставена без движение. На ищеца е даден 7-дневен срок да посочи за всяко едно от твърдените бездействия точна дата на започването му и обстоятелствата, от които е следвало задължението за действие. Това е направено с молба от 15.12.2008 г., находяща се на л. 435 по делото. В т. 1 от нея е уточнено, че бездействието, от което се претeндират вреди е необезпечаване на финансови средства от държавния бюджет за разпознаване на отвлеченото дете Съвестин чрез тиражиране на апели и негови снимки в медиите на други страни. Периодът е 22.08.2005 г. до 22.09.2006 г. Цената на иска вече е увеличена от 30 000 лева на 75000 лева, а лихвата към нея е 12575.25 лева от дата 22.09.2006 г. до 6.06.2007 г. Вторият иск е обективиран, като отказ от страна на председателя на Министерския съвет да приеме и изслуша ищеца по висящите от години проблеми за договаряне на съдействие за спасяване на Съвестин. Цената му е запазена на 90000 лева с 15090 лева лихва. Третият иск е основан на бездействие на Министерския съвет да обезпечи финансови средства от държавния бюджет за наемане на детективска агенция с цел ефективното издирване на Съвестин и възстановяване на неговите права, самоличност и семейни връзки. Цената на иска е 90000 лева за същия период, а лихвата е фиксирана на 15090 лева от 22.09.2006 г. до 6.06.2007 г. Общият размер на иска е определен от ищеца на стр. 20 от цитираната молба на 255000 лева, а лихвата на 42755 лева. В същата молба той се е отказал от първоначално предявените искове в раздел "Б", т. 1 и т. 3 от първоначално предявената искова молба. По тази молба липсва каквото и да било произнасяне от първоинстанционния съд, както преди прекратяване производството по делото пред АССГ, така и след образуването му за разглеждане пред Върховния административен съд, тричленен състав. Вместо това исковата молба е разгледана по първоначално предявените искове. Решението, с което са отхвърлени искове, по които е налице отказ, без да е налице произнасяне по предявените нови такива, е процесуално недопустимо. Същото ще следва да бъде обезсилено, като делото се върне за валидно произнасяне от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия