Решение № 13143 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2018 г.

Решение № 13143 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на А. П., гражданин на Ирак, подадена чрез процесуалния му представител адв. Великов против решение № 2966 от 02.05.2018 г. по адм. д. № 10506/2017 г. от Административен съд София – град, Първо отделение, 57-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 15542 от 11.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че съдът изобщо не е обсъдил и не е направил преценка за актуалната ситуация в Ирак и е приел неправилно, че не са налице обстоятелства, които могат да породят основателни опасения от преследване на молителя по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Илиева, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че от представената в съдебна заседание справка безспорно се установява, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, но сама по себе си не дава основание да се приеме конкретно, по отношение на жалбоподателя страх от преследване и заплаха за живота му, от което не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт и не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут и по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Излага, че административният орган е стигнал до законосъобразен извод на, че спрямо чужденецът липсват данни за реална опасност за сигурността му, с оглед раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. Сочи, че съобразно фактите по делото съдът е достигнал да верен правен извод, че бежанската история навежда причини за кандидата да напусне Ирак от социален, битов и икономически характер. Смята, че е решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. П., гражданин на Ирак, против решение № 15542 от 11.08.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на оспореният пред него акт не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, в което посочил, че е напуснал страната си по произход, защото баща му и брат му били отвлечени и бил поискан откуп от 50 000 долара, като впоследствие баща му е бил освободен. Посочил е, че в Ирак не е имал работа и се е страхувал да не бъде задържан като заложник, поради членството си в партия [наименование]. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Основно в изложената пред органа бежанска история, жалбоподателят споделя липсата на добри възможности за работа и развитие в страната си по произход, като не твърди да е бил обект на репресии и заплахи. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията от справката относно актуалното положение в Ирак, от която е констатирал, че общата ситуация със сигурността в страната не дава основание да се приеме конкретно по отношение на жалбоподателя страх от преследване, както и че посочените от молителя причини са извън предмета на ЗУБ. Съдът е споделил преценката на административния орган, че като не се е представял с истинското си име в България и като е направил опит с химикал да увреди пръстите си за да не могат да дадат ясен пръстов отпечатък, то може да се приеме че същият е затруднил установяване на неговата самоличност, склонен е да дава недостоверна информация, а бежанската му история е неправдоподобна. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че, от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от АССГ обосновано е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от А. П. причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/ или заплахи лично към кандидата за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка за обстановката в Ирак и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на молителя. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и в съответствие с представената в касационното производство информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в справка вх. № МД-639 от 17.09.2018 г., относно актуалното положение в страната и възможностите за вътрешно разселване, представена от дирекция "Международна дейност" на ДАБ следва да се приеме, че не е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АССГ е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,