Решение № 2813 от 16.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. Петрова от гр. София и В. Дончев от [населено място] подадено чрез адв. Т. Филипов и Д. Аспарухов за отмяна на влязло в сила решение 2685/20.04.2022г., постановено по адм. дело 12807/2021г. по описа на Административен съд София-град. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото е прието доказателство -решение от 02.06.2011г. на Софийски градски съд, с което е отменена заповед РД-09.182/21.04.2004г. на Кмета на район Връбница поправена със заповед РД-09-295/14.06.2004г. на гл. архитект на София, административния съд не е изложил съображения, че тези два административни акта са отменени и не пораждат правни последици. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Кмета на Столична община чрез Дирекция Инвестиционно отчуждаване, в писмено становище твърди, че искането за отмяна е неоснователно и недоказано, поради което моли същото да бъде оставено без разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на процесуалните представители на молителите. Ответникът Д. Димитров от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. Коцопулос, в писмен отговор оспорва като неоснователно подаденото искане за отмяна и моли същото да бъде оставено без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Правното основание, на което се позовават молителите, е чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно този текст, на отмяна подлежи съдебен акт, основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо, с влязло в сила съдебно решение, документ, който е бил от значение за решаване на спора по същество, да е бил признат за подправен, или с обратна сила да е отменен акт, който е бил преюдициален за спора. Тази отмяна следва да е настъпила след влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска. Представените по делото доказателства не попадат в хипотезите на цитирания нормативен текст. По никакъв начин не се установява решението, чиято отмяна се иска, да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. В настоящия случай молителите се позовават на решение от 02.06.2011г. на Софийски градски съд, с което е отменена заповед РД-09.182/21.04.2004г. на Кмета на район Връбница поправена със заповед РД-09-295/14.06.2004г. на гл. архитект на София, което е постановено преди съдебния акт, чиято отмяна се иска, следователно настоящият съдебен състав, счита че не се установява наличие на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че изтъкнатите от искателя доводи, по своята същност представляват касационни основания, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239 от АПК. От данните по делото се установява, че решението, чиято отмяна се иска, не е било обжалвано. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането им в сила. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,