Решение № 559 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2012 г.

Решение № 559 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Плевен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Радулова, против решение № 468 от 12.07.2012 г., постановено по административно дело № 219/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което са отменени решение № 7/13.02.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 30/16.01.2012 г. на началника на отдел КПК при РУСО - Плевен за събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1/22.12.2011 г., общо в размер 964.19 лв. (главница 791.80 лв. и лихва върху нея 172.39 лв.), като съдът е осъдил РУСО - Плевен да заплати на Ненка Христова Каменова от гр. Плевен 360 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира цялостна отмяна на съдебното решение (вкл. и в частта за присъдените разноски) и потвърждаване на отменените с него решение на директора на РУСО - Плевен и разпореждане на началника на отдел КПК при РУСО - Плевен. Ответницата по касация - Ненка Христова Каменова от гр. Плевен, действаща чрез повереника си адв. Блажев, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 7/13.02.2012 г. на директора на РУСО - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на д-р Ненка Христова Каменова срещу разпореждане № 30/16.01.2012 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен, за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 22.12.2011 г. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на административнопроцесуалните правила. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Плевенския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че д-р Каменова, която е осигурено лице за общо заболяване, отговарящо на условието по чл. 40, ал. 1 от КСО за наличие на минимум 6 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск, в процесният период 24.08.2010 г. - 07.10.2010 г. е имала трудови правоотношения с двама работодатели. По основното й трудово правоотношение с УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен е представила издадените й болнични листи, въз основа на който е получила парично обезщетение в размер на 791.80 лв., като през периода на отпуск за временна неработоспособност не е упражнявала трудова дейност. Не е представила болничните листи на работодателя по допълнителното й трудово правоотношение "Гранд Протект" ЕООД гр. Варна, но за същите периоди не се е явявала на работа при последния и съответно не й е изплащано трудово възнаграждение. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове. В чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, но никое от тях в случая не е налице. По делото няма данни Ненка Каменова да е упражнявала трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност и да е нарушила предписания от здравните органи режим в процесните болнични листи. Горното изключва приложното поле както на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, така и на чл. 46, ал. 3 от КСО, на които норми се позовава касаторът. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало правото на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение, и заплатеното му такова е дължимо, защото д-р Каменова не е извършвала действия, които да са причинили щета на ДОО. Т. е. погрешна е преценката на административния орган, че осигурителният разход е извършен неправилно и полученото от Ненка Каменова осигурително плащане е неоснователно, поради което подлежало на възстановяване в бюджета на ДОО ведно със съответната лихва. Изложеното обуславя извода, че процесните административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО, до който извод е стигнал и първоинстанционният съд. Настоящата инстанция споделя и развитите съображения от Плевенския административен съд в мотивите на проверяваното му решение в насока, че оспорените административни актове са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е нарушено правото на защита на начетеното лице. Потвърденото с решението на директора на РУСО разпореждане е издадено без преди това на Ненка Каменова да й е връчен ревизионния акт за начет (междинен акт в административното производство, неподлежащ на самостоятелно съдебно оспорване), установяващ основанието и размера на причинената от нея щета на ДОО. Това от една страна е поставило Каменова в неведение какво нарушение на КСО й е вменено и с какво е причинила твърдяната щета на ДОО, а от друга, е преклудирало възможността й да направи възражения преди издаване на разпореждането (бланкетно издадено, несъдържащо собствени фактически основания) срещу констатациите в акта за начет, и съответно своевременно да представи своите доказателства, от които следва различен от постановения от административния орган резултат. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен също е издал незаконосъобразен акт. Неоснователно е и касаторовото искане за отмяна на решението в частта за разноските. Директорът на РУСО - Плевен не е направил в хода на първоинстанционното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото от Плевенския административен съд възможността за такова възражение е била окончателно преклудирана. Но дори и да не беше така, заплатеното от Каменова възнаграждение на упълномощения да я представлява пред първата инстанция адвокат не е прекомерно с оглед установената фактическа и правна сложност на делото. Освен това касаторът неправилно се позовава в жалбата си на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото в случая приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от същата наредба, и като се съобрази правилото на §2 от допълнителните й разпоредби във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК и с чл. 36 от Закона за адвокатурата, не би могло да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Директорът на РУСО - Плевен не е направил и в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като то не е и прекомерно завишено по своя размер, предвид изложените в по-предния абзац съображения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,