Решение № 6952 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15423/2018 г.

Решение № 6952 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15423/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "АЛД-Импорт" ЕООД, със седалище и адрес: гр. Пловдив, бул. Ал. Стамболийски, № 35, представлявано от А. Драгоев - управител, срещу решение № 2025/12.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1585 по описа на Административен съд - гр. Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-109971/17.04.2018 г. на Началник Митница Бургас/сега Директор на Териториална Дирекция Южна Морска, съгласно заповед №ЗМФ-1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на финансите/. Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, по следните съображения: изводите на решаващият състав, че поради попълнени неверни данни и коригирането им в последствие, митническият орган е бил въведен в заблуждение по смисъла на чл. 116, § 5 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на ЕП и съвета от 9.10.2013 г. за създаван на Митнически кодекс на Съюза /МК/, са в противоречие с доказателствата по делото. От представения по делото фиш № 0025451/26.02.2018 г. е видно, че е налице грешно попълнена митническа декларация, но не и въвеждане в заблуждение на компетентните органи. Административно-наказателната отговорност на декларатора не е ангажирана по реда на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците/ЗМ/. Възразява се и срещу изводите на съда относно това, че към датата на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение от страната на дружеството/в случая неговия митнически пълномощник- "Мирамар" ЕООД/ не са представени на митническите власти данни за материала на стоката – сертификати, технически характеристики и макар дружеството да е имало данни за вида на стоката е посочило друг тарифен код. Погрешно е отбелязан произхода на стоката, като в митническата декларация не са посочени и всички направени разходи за транспорт до въвеждането им на територията на ЕС. При деклариране на произхода на стоката, касаторът не е разполагал с нея, поради което и не е имал достъп до опаковката й, така както е прието в атакуваното решение. Основание при декларирането е била фактурата издадена от търговецът производител-продавач-изпращач. В тази фактура стоката е била отбелязана страна по произход Китай. Сочи, че законодателят, когато е формулирал основанията за възстановяване, е имал предвид по отношение на смисъла на "въвеждане в заблуждение", че се касае за волева и целева дейност, а не за небрежност. Такава волева дейност в конкретния случай не е установена при издаване на атакуваното решение. Въз основа на горните твърдения се иска атакуваното решение да бъде отменено, както и да бъде уважена подадената жалба срещу административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Териториална Дирекция Южна Морска, в писмени бележки представени по делото, оспорва подадената касационна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Твърденията на касатора са неоснователни. Дружеството, чрез прекия си представител "Мирамар" ЕООД е предоставило невярна информация на митническите органи и за трите елемента на облагане: тарифно класиране, митническа стойност и произход на стоката. Не относимо е към настоящия спор проведеното административно-наказателно производство, както и обстоятелството, че същото е приключило с издаване на фиш срещу представителя на дружеството-пълномощник, поради допусната грешка при декларирането, а не е наложена санкция за митническа измама. Безспорно е установено, че "АЛД-импорт" ЕООД не е предоставило точната информация на митническите органи относно трите елемента на облагане, а ги е въвело в заблуждение, поради което и неговата претенция за възстановяване на вносно мито е неоснователна. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспореното решение на Началник Митница Бургас е постановено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е потвърдил същото. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт, като обоснован и мотивиран следва да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е било решение № 32-109971 от 17.04.2018 г. на Началник Митница Бургас /сега Директор на ТД Южна Морска/, с което е отказано възстановяване на надвзети мита в размер на 5 545.24 лв. Отказът е постановен по искане вх. № 32-82511 от 21.03.2018 г. подадено от "АЛД – Импорт" ЕООД, с което дружеството твърди, че са налице надвзети мита по митническа декларация МРН № 17 BG001007 Н0028104/20170622. Според изложеното в искането, дружеството е проявило добросъвестно поведение, а грешката по въвеждане на данните от служител на "Мирамар" ЕООД е санкционирана по реда на ЗАНН. С атакуваното решение административния орган е приел, че декларатора е въвел в заблуждение митническата администрация, поради което и на основание чл. 116, § 5 от Регламент № 952/2013, надвзетите суми не следва да му бъдат възстановявани. Първоинстанционният съд е споделил правните изводи на Началник Митница - Бургас и е приел, че при първоначалното деклариране на стоката не са представени данни за материала на стоката. Дружеството вносител, макар да е разполагало с информация не е посочило правилно произхода на стоката и разходите относно транспорта, за да бъдат определени разходите за представянето на стоката до ЕС. Решаващият състав е посочил, че тъй като митническата декларация е била попълнена с неверни данни, а в последствие е поискана корекция само на част то тях, то дружеството е въвело в заблуждение митническите органи. Отчетен е и фактът, че дружеството изначално е разполагало с необходимата информация и е следвало коректно да я посочи. Действията на представителя на дружеството са създали у компетентния административен орган невярна представа за това каква стока се внася, от къде се осъществява този внос и размера на направените разходи за него. Въз основа на тези неверни данни неправилно е определен размерът на задълженията. Според първоинстанционния съд обстоятелството, че е бил съставен фиш за нарушение от стана на представителя на "Мирамар" ЕООД, в качеството му на митнически пълномощник, не е основание да се приеме, че отговорността на дружеството следва да отпадне. Въз основа на горните аргументи, АС - Пловдив е обосновал извод, че атакувания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което е отхвърлена подадената жалба срещу него. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното решение постановено от Административен съд - гр. Пловдив, съдът служебно следва да провери, валидността и допустимостта на същото, както и съответствието му с материалноправните разпоредби. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява съдебния акт като валиден и допустим. Правилни са изводите на съда за това, че решението е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилна, според настоящият състав е преценката на АС - Пловдив, че решението на Началник Митница - Бургас е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че първоначално подадената митническа декларация е коригирана с решение № 32-32119 от 30.01.2018 г. на Началник Митница - Бургас, като е извършена корекция на определената въз основа на декларацията митническа стойност. Променени са кл. ЗЗ – тарифен код; кл. 34 – държава по произход и кл. 45 и кл. 47-изчисляване на вземанията. Въз основа на извършените корекции е установено, че дружеството е внесло по-голям размер от дължимите мита по митническа декларация № 17 BG001007 Н0028104/20170622 с 5 545.27 лв. По силата на това решение за корекция, което е влязло в сила е прието, че "АЛД-Импорт" ЕООД е платило мита в по-голям размер. Изрично в т. 3 на неговия диспозитив е посочено, че сумата от 5 545.24 лв. е недължима. За да откаже възстановяване на надвнесените мита, административният орган е приел, че вносителят е въвел в заблуждение митническите органи. Изводите му са възприети като законосъобразни от първоинстанционния съд. Административният орган не е изложил мотиви защо приема, че е налице въвеждане в заблуждение. Задоволил се е само да отбележи лаконично, че е налице безвиновна отговорност и не се обсъжда въпросът относно наличието на умисъл, тъй като се касае за юридическо лице. В мотивите на съдебния акт, действията на вносителя са преценени като такива, които въвеждат в заблуждение администрацията, тъй като митническата декларация е била попълнена с неверни данни. Това е направено въпреки наличието на достатъчно данни относно материала на стоките, тяхната страна по произход и направените транспортни разходи. Мотивите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящият състав. При постановяване на отказа за възстановяване на недължимо платената сума, административният орган се е позовал на чл. 116, § 5 от Регламент 952/2013. Според текста на разпоредбата - не се разрешава възстановяване или опрощаване, в случай, че уведомяването за митническо задължение, е в резултат на въвеждане в заблуждение от страна на длъжника. В решението на Началник Митница - Бургас не е направена конкретизация в какво се изразява "въвеждането в заблуждение". Органът не се е позовал на на доказателства, от които да се установява неистинност на документи, представянето на информация, която да цели въвеждане в заблуждение на администрацията, констатирано укриване на факти или други подобни. Такива твърдения не са обосновавани и в административната преписка въз основа на която е издадено атакуваното решение. В приложените като част от административната преписка доказателства -докладна записка рег. № 32-330050/2017 г., доклад за служебно ползване №BG01000/2/1 от 6.11.2017 г., решение за корекция № 32-32119/31.01.2018 г. и т. н., също не се твърди че документите приложени към първоначално подадената митническа декларация са неистински, подправени или с подменено съдържание. Касаторът не е укрил факти, които да са довели до намаляване на задълженията му при първоначалното деклариране на вноса. Дружеството, чрез своя митнически представител "Мирамар" ЕООД е декларирало данни, които в последствие по своя инициатива, е поискало да бъдат коригирани. Искането за корекция е прието за основателно и след проведена процедура по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена промяна на митническата декларация № 17 BG001007 Н0028104/20170622. В хода на процедурата също не е установено наличието на неистински документи или укрити данни. Напротив, след като касатора е констатирал в подадената от него декларация неправилно посочен тарифен код, е инициирал производство за корекция. Поведението му е добросъвестно, още повече, че въз основа на първоначално декларираните данни, той е заплатил задължения в по-голям размер. В чл. 173 от Регламент № 952/2013 г., е предвидена възможност за коригиране на подадена митническа деклараци, по искане на декларатора. Корекциите се налагат поради посочване на данни които не отговарят на действителните. Предвидена е възможност да бъдат отстранени допуснати неточности при подаването на митническа дакларация. Ако бъдат споделени мотивите на АС -Пловдив, всяка извършена корекция, би следвало да се преценява като въвеждане в заблуждение на митническите органи, тъй като всяка неточност при декларирането ще се приема за деклариране на неверни данни. Критериите за прилагане на чл. 116, § 5 от Регламент 952/2013 г. са свързани с недобросъвестно поведение на вносителя, което се изразява в позоваването на неистински, неавтентични документи, подвеждаща информация или посочване на стойности в митническата декларация, които да доведат до начисляване на по-малки размери на митническите задължения. Нито едно от тези обстоятелства не е посочено в атакуваното решение, а и не се установява от приложените в административната преписка доказателства. Принципно правилно административния орган, а в последствие и съда са приели, че се касае за юридическо лице, което не може да формира воля и не е необходимо да бъде обсъждан въпроса с наличието на умисъл, но за да бъде отказано възстановяването на сума, за която е признато, че е "недължима" следва да се обосноват обстоятелства, по силата на които е правено заключение, че митническата администрация е въведена в заблуждение за установяване на този факт. Не е достатъчно попълването на декларацията, с данни които са неточни, тъй като при констатирането на несъответствие по инициатива на задълженото лице е започнала процедура по корекция на подадената митническа декларация. По тези съображения, настоящата инстанция намира, че постановеното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго за отмяна на решение № 32-109971/17.04.2018 г. издадено от Началник Митница - Бургас, с което е отказано възстановяване на сумата от 5 545.24 лв. представляваща заплатено надвзето мито по митническа декларация МРН № 17 BG001007 Н0028104/20170622, подадена от "АЛД-Импорт" ЕООД, като издадено в противоречие с материалния закон. След отмяната на административния акт преписката образувана по искане вх. № 32-82511 от 21.03.2018 г. подадено от "АЛД – Импорт" ЕООД, за възстановяване на надвзети мита по митническа декларация МРН № 17 BG001007 Н0028104/20170622, следва да се изпрати за произнасяне на компетентния административен орган. С касационната жалба, пред настоящия съд е направено искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. По делото обаче не е приложен списък за сторените разноски в хода на производството, както и доказателства за техния размер и реално заплащане, поради което същите не могат да бъдат присъдени. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение