Решение № 3592 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2018 г.

Решение № 3592 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Одесос Гард ЕООД, гр. В., чрез адв. Г. Амуджиев против решение № 1260/12.06.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 2540/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000316007616-091-001/16.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В.. В касационната жалба са изложени доводи за съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че съдът е променил предмета на спора, тъй като в хода на ревизията е установено, че разходите за експлоатацията на процесния автомобил са включени в общите разходи на дружеството. Неизяснен е останал предмета на доказване и доказателствената тежест в процеса. Информацията, че автомобилът е луксозен е ползвана от сайта на производителя не е обявена от съда на страните по предвидения от закона ред. Поддържа доводи за нарушение на материалния закон. Твърди, че автомобилът придобит на лизинг е използван за охранителни услуги, поради което и на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не се прилага. Твърди, че охранителните услуги са основна дейност на дружеството по смисъла на § 1, т. 18 а от ДР на ЗДДС и формират 100 % от оборота му, поради което са налице условията и на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В., чрез ст. юрк. Х. С. оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения изложени в писмено становище по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Одесос Гард ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 19 293. 19 лева и лихви 6 806. 44 лева в резултат на отказ на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от И Ар Би Лизинг ЕАД с предмет лизингови вноски за автомобил Лексус LS600 h L LWB President 4 S, 3 +1 места по договор за лизинг № 009306-001001-0001/25.07.2013 г. Съдът е установил, че лизингополучателя има право да придобие правото на собственост при условията, уговорени в договора. По силата на споразумение от 20.08.2014 г. ревизираното дружество е заместено като страна по договора за лизинг от Спартак ООД и се е отказало от ползването и правото на придобие собствеността върху автомобила. Според свидетелството за регистрация, автомобилът е категория М1. В хода на ревизията е установено, че превозното средство е заведено в счетоводството на Одесос Гард ЕООД по сметка 205 "Транспортни средства". Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че установените при ревизията факти не са спорни между страните, а спорът е правен, относно правото на данъчен кредит за платените от дружеството лизингови вноски по договор за лизинг на лек автомобил. Позовавайки се на тълкуването на Директива 2006/112 в решение на Съда по дело С-118/11, съдът е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит за доставката на услуга или дълготраен актив, по договор за финансов лизинг, то следва да се докаже, че активът или услугата се ползват в дейността на дружеството, включително чрез установяване начина на осчетоводяване на разходите и включването на тези разходи в себестойността на стоките или услугите, резултат от дейността на получателя. В случая такива доказателства не са ангажирани. Според съда представените пътни листи и показанията на св. Станев, при липсата на доказателства за включване на разходите в себестойността на извършваните от дружеството услуги, не са достатъчни да удостоверят ползването на автомобила в икономическата дейност на дружеството. Наред с горното, съдът е посочил и че според чл. 176 от Директива 2006/112 правото на данъчен кредит не е налице за разходи, които не са стриктно свързани със стопанската дейност, а са разходи за луксозни стоки. От данните за автомобила с посочената марка, публикувани на сайта на производителя и тези в Уикипедия съдът е установил, че се касае за луксозен автомобил – луксозен седан. С тези аргументи е обосновал краен извод, че не е налице правото на приспадане за платените от Одесос Гард ЕООД лизингови вноски и е потвърдил ревизионния акт като законосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не се признава данъчен кредит за придобит или внесен лек автомобил. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС – не се признава право на данъчен кредит за стоки или услуги, които се използват за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на получателя. Изключенията от тези ограничения са регламентирани съответно в чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. В случая по делото е установено и не е било спорно, че от Одесос Гард ООД е придобит лек автомобил по смисъла на § 18 от ДР на ЗДДС по договор за лизинг, който е заведен в имуществото на дружеството като дълготраен материален актив. Спорът е правен по тълкуването и приложението на материалния закон и по-конкретно относно наличието на основанията по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДДС, при които ограничението в ползването на право на данъчен кредит за лек автомобил не се прилага. Според първата норма ограничението в правото на приспадане не се прилага, когато превозните средства по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС (лек автомобил или мотоциклет) се използват единствено за извършване на транспортни и охранителни услуги, таксиметрови услуги, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба. В случая по делото е установено, че извършваните от Одесос Гард ЕООД охранителни услуги са свързани с охрана на земеделски земи, за която дейност процесният автомобил марка Лексус LS600 h L LWB President 4 S не е използван. По чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.) ограничението в правото на приспадане не се прилага, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности е основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. Понятието основна дейност по смисъла на цитираната разпоредба е дефинирано в § 1, т. 18 а от ДР на ЗДДС. По делото не е било спорно, че извършването на охранителни услуги е основна дейност на Одесос Гард ЕООД. В този смисъл е и изричното изявление на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство. Охранителните услуги са една от дейностите, посочени в т. 1 на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, но по делото въпреки предприетите от Одесос Гард ЕООД процесуалния действия в хода на съдебното производството не е установено използването на автомобила в стопанската дейност, в това число и за дейности, различни от посочените в т. 1- т. 4 на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Действително първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на дружеството за разпределение на доказателствената тежест. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 2 АПК не е засегнало крайните изводи на съда по приложението на материалния закон. От страна на дружеството, чиято е доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, са ангажирани писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, но твърдението, че автомобилът е използван в управленската му дейност, е останало недоказано. Такива конкретни факти не се установяват както от представените пътни листове, подробно обсъдени в решението на решаващия орган, така и от показанията на разпитания по делото св. Станев, който е управлявал автомобила. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза са установени разходите на дружеството за автомобили и е констатирано, че са отразени по видове разходи (за гориво, за резервни части, за материали). Според вещото лице така водена счетоводна отчетност е допустима съгласно Закона за счетоводството, но отразените разходи не са отнесени към конкретен автомобил. От изложеното се налага извод, че релевантните факти за приложението на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДДС, при които ограничението в правото на приспадане на данъчен кредит за придобиване на лек автомобил отпада, не са доказани. Поради това и крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съответства на материалния закон. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, поради което не е необходимо обсъждането на другото правно основание, посочено в ревизионния акт - по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и изложените в тази връзка доводи в становището на ответника по касация. По тези съображения, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила като краен резултат. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1312. 98 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,