Решение № 8029 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Х. Върбанов, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийски централен затвор, срещу Решение 6681 от 24.11.2020 г. по адм. д. 7042/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. 2020002340/02.06.2020 г., издадена от началник отдел Български документи за самоличност СДВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - началник отдел Български документи за самоличност СДВР, чрез процесуалния си представител дава становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед рег. 2020002340/02.06.2020 г., издадена от началник отдел Български документи за самоличност СДВР, с която на Х. Върбанов е приложена принудителна административна мярка забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). По делото няма спор за факти. Принудителната мярка е приложена по предложение П-73/2020 г. от 28.05.2020 г. на СГП, тъй като на лицето е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години с влязла в сила присъда по НОХД 5329/2018 г. на Софийския градски съд. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК. Посочил е, че са осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД. Адресатът на акта е осъден на лишаване от свобода, като не е осъществено някое от предвидените изключения по чл. 66 и чл. 70 от Наказателния кодекс (НК) - изпълнението на наказанието не е отложено, нито е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения. В съответствие с материалния закон съдът е заключил, че в този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при изпълнение на визираните в закона предпоставки е длъжен да приложи принудителната административна мярка. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 3 ЗБЛД. Разпоредбата на чл. 75, т. 3 ЗБЛД е императивна и забранява напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода, до изтърпяване на наложеното им наказание. Изключение е предвидено само в случаите на чл. 66 и чл. 70 НК, какъвто не е настоящият. Следователно са правилни и обосновани правните изводи на съда, че принудителна мярка е приложена при наличие на материалноправните предпоставки за това. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение