Решение № 630 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Т., от гр. София против решение 6964 / 16.11.2023 г. по адм. дело 5499 / 2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение 6964 / 16.11.2023 г. по адм. дело 5499 / 2023 г. Административен съд София град е отхвърлил оспорването по жалба на И. Б. Т. срещу решение 2153-21-106/12.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата ѝ вх. 1012-21-1579/27.10.2021 г. срещу разпореждане [номер]/59/ от 06.08.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е неправилно. Съдът не е изложил конкретни мотиви по наведените от жалбоподателката доводи във връзка с предприетото оспорване. Бланкетното позоваване на нормативни текстове без обвързването им с анализа с фактите по спора обосновава порок липса на мотиви, съставляващ съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Погрешни са интерпретациите на административния съд във връзка с дефинирането на предмета на оспорване. С обжалваното решение 2153-21-106/12.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град не е оставена без уважение жалбата на И. Б. Т., от гр. София, с вх. 1012-21-1579/27.10.2021 г. (тук съдът е допуснал и грешка в изписването на датата) срещу разпореждане [номер]/59/ от 06.08.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, а е оставена без уважение нейна жалба вх. 1012-21-431 от 21.04.2023 г. срещу разпореждане [номер] от 10.03.2023 г.. Макар и в диспозитива на съдебното решение, административният съд да посочил вярно акта на по-горестоящия орган, той не е възприел точно първоначалния административен акт, по който е бил реализиран административния контрол и относимите към него факти и обстоятелства, анализирайки различна фактическа обстановка, която няма връзка с предмета на спора. Този порок в правораздавателната дейност на съда също обоснована съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град от фазата на доклада на предмета на спора и приемане и обсъждане на доказателствата по делото. На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение