Решение № 9510 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Дончев и И. Дончев, двамата представлявани от адв. С. Попов против решение 770/4.05.2022г., постановено по адм. д. 481/2021г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кмет на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на касаторите в настоящото производство срещу Заповед УТИ-83/15.04.2021г. на кмета на община Сандански, с която е наредено на касаторите да премахнат седем броя стопански постройки, подробно описани в заповедта, находящи се ПИ 209, в. кв. 16 по плана на село Лиляново, община Сандански. Заповедта е основана на чл. 195, ал.5, във връзка с чл. 196, ал.3 от ЗУТ. За да постанови този резултат съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за премахване на постройките, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на производствените правила, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е правилно. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, като е взел предвид и заключенията на трите вещи лица, изготвили съдебно-технически и ветеринарна експертизи, които не са били оспорени от страните. Извършил е проверка на всички условия за законосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146 АПК, като изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, при спазване на законоустановената форма и на предвидената в ЗУТ процедура са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Безспорно е установено, че процесните стопански постройки са изградени в имот публична общинска собственост. Правилно съдът е акцентирал, че признакът "неподходящ по разположение" е решаваща предпоставка за премахване по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Така също от съществено значение е и обстоятелството, че постройките са изграден от неподходящи и разностранни материали /някои от постройките са покрити с папрат/, част от материалите са корозирали, което обуславя извода за тяхната неестетичност и нехигиеничност. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,