Решение № 3163 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2020 г.

Решение № 3163 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Русева от [населено място], чрез пълномощника й адв. Д. Стефанов, срещу Решение № 66 от 17.07.2020 г. постановено по адм. дело № 61/2020 г. от Административен съд Търговище. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени, а спорът – да се реши по същество като бъде отменена ПАМ като материално незаконосъобразна и да бъде уважен искът за претърпени имуществени вреди в пълния предявен размер. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна – С. Маринчешки – инспектор "Репатриране" към Общинско предприятие "Паркинги и синя зона" – [населено място], в писмен отговор, изготвен от пълномощника юрк. Люцканова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като се потвърди първостепенното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд Търговище се е развило по жалбата на П. Русева срещу, приложена на 21.02.2020 г. от С. Маринчешки – инспектор "Репатриране" ОП "Паркинги и синя зона" – [населено място], принудителна административна мярка, на осн. чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик за нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, която e съединена, по реда на чл. 204, ал. 2 АПК, с иск чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 46 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, събрани са посочените такива, въз основа на които са изведени правните му изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу принудителната административна мярка при приетото, че е наложена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. Отхвърлил е и предявения иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, като е приел, че не е налице основната предпоставка на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. При този резултат ищцата е осъдена да заплати и разноски на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторката отменителни основания. Принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП – длъжностно лицe, определено със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на кмета на [община], в качеството му на част от администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, на отговорно пазене, на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, в случая от кмета на [община]. Правилен е извода в обжалваното решение, че липсва законово изискване налагането на оспорената пред него ПАМ да стане в писмена форма и при излагане на мотиви, при приложението на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Както правилно е посочил съда, разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика": 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3. когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, са силно ограничени, тъй като тази мярка пряко засяга правото на неприкосновеност на личната собственост. От приложените писмени доказателства се установява, че процесното МПС е било паркирано в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, който предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Освен това и в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че начинът, по който е паркиран лекият автомобил в конкретния случай, създава пречки за движението на останалите участници, вкл. пешеходци. Спорът по делото касае и материалната законосъобразност на извършеното "репатриране" на автомобила, управляван от П. Русева, без знанието и съгласието на водача му. След като автомобилът е паркиран в нарушение на съответните правила и е създавал пречки на другите участници в движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, съдът обосновано е направил заключение, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б", идр. 1, алт. първа и трета от ЗДвП. В контекста на изложеното първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Постановеното решение е правилно и в частта относно предявения иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, тъй като не е доказано наличието на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт, от който да са произтекли твърдяните вреди. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен. Затова отговорността на общината не може да бъде ангажирана. По горните съображения обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,