Решение № 12033 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2011 г.

Решение № 12033 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1242/15.09.2010 г. по адм. д. № 225/2009 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 160801279/19.11.2008 г. на ТД на НАП - Пловдив във частта за допълнително определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. 4 068 319 лв с 919 548,58 лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде оставен в сила и да му бъдат присъдени разноски. Ако жалбата бъде отхвърлена моли на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК разноските да бъдат възложени на другата страна, тъй като представя платежни нареждания едва в съдебното производство. Втора жалба е подадена от Георги Барбудев против определение № 2731/09.12.2010 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските. Моли да му бъдат присъдени разноски, включително адвокатски хонорар. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата жалба и неоснователност на втората. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на жалбите и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Жалбите са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение и с решение № 1325/15.10.2010 г. за поправка на фактически грешки административният съд, е отменил РА № 160801279/19.11.2008 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която на Георги Барбудев е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 7362,72 лв с 2645,07 лв лихви и за 2006 г. в частта, с която е определен данък 4 068 319 лв с 919 548,58 лв лихви, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата му част. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъка за 2006 г. по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като не са налице укрити доходи през 2006 г. Законосъобразен е изводът на съда, че през 2006 г. не са превеждани суми по сметка на ревизираното лице за продажбата на дяловете му в "Евроком Пловдив" ООД. По чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) доходът се смята придобит: 1. при плащане в брой - в деня на плащането; 2. при плащане по банков път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода; 3. при плащане в натура - в деня на получаване на облагата. В чл. 10 ЗОДФЛ (отм.) са описани облагаемите доходи, а в чл. 12 - необлагаемите, но във всички случаи, както и по чл. 11 ЗОДФЛ (отм.) се имат предвид реално получени доходи, а не вземания. Обосновано съдът е приел, че плащане на стойността на прехвърлените дялове на Барбудев от капитала на "Евроком Пловдив" ООД не е извършено през 2006 г. В РА е прието, че е облагаемо вземането на Барбудев към "Едмъндсън пропърти"АД., възникнало през 2006 г., който извод противоречи на чл. 10 и чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.). Законосъобразно съдът е отхвърлил доводът за приложение на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ, който е в сила от 1.01.2007 г. Текстът е материалноправен, няма обратно действие и не се прилага за облагане на доходи, придобити през 2006 г. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като е основал изводите са на представените SUIFT-банкови преводи за преведени суми от купувачът на дяловете на комисионера "Трейсър /Софтуер/ Юръп Б. В. " и на кредитни авиза за преведени суми от "Едмъндсън пропърти"АД на Барбудев по банковата му сметка на 5.12.2008 г. и 17.06.2008 г., които не са оспорени в съдебните заседания, в които са представени, нито в следващото съдебно заседание за кредитните авиза. За последните съдът е дал възможност да бъдат оспорени в следващото съдебно заседание, поради значителния обем на представените от страните доказателства, от която данъчната администрация не се е възползвала. В касационната жалба се поддържа, че банковите документи нямат доказателствена стойност, които доводи не следва да се обсъждат, след като не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Получените през 2008 г. суми - плащане за дяловете на Барбудев във продаденото през 2006 г. "Евроком Пловдив" ООД са декларирани от Барбудев като доход за 2008 г., когато са получени и за тях е платен дължимият данък върху дохода, поради което доводът на касатора, че е налице укрит доход през 2006 г. правилно е отхвърлен от съда. След като дохода от продажбата на дяловете е деклариран през 2008 г. и не са налице укрити приходи законосъобразен е изводът на съда, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Вземането за стойността на дяловете на продаденото дружество не представлява доход по чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) и поради това не е основание за приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, нито за определяне на данък за 2006 г. Обосновано съдът е отхвърлил извода в РА, че Барбудев е собственик на "Едмъндсън пропърти"АД и поради това е притежател на доходите на дружеството. В дружественото право има разделност между патримониума на дружеството и патримониума на собственика на капитала, поради което от превеждането на стойността на дяловете през 2006 г. на комисионера "Трейсър /Софтуер/ Юръп Б. В. " до превеждането им по сметка на Барбудев през 2008 г. от "Едмъндсън пропърти" АД за Барбудев не е налице доход през 2006 г. за вземането за стойността на притежаваните от него дялове в "Евроком Пловдив" ООД и обосновано съдът е приел РА за незаконосъобразен в частта за доначислен данък с лихви за 2006 г. Решението като правилно в обжалваната част за облагането за 2006 г. следва да бъде оставено в сила. Частната жалба за разноските е неоснователна. Кредитните авиза за преведени суми на Барбудев през 2008 г. са представени едва в съдебното производство и са приети в съдебното заседание на 11.05.2009 г., поради което доводът на администрацията за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК е основателен, а Барбудев следва да понесе разноските по делото. Решението в частта за разноските, с която ДОУИ-Пловдив е осъден да заплати на Барбудев 50 лв държавна такса следва да бъде отменено на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,