Решение № 4417 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2016 г.

Решение № 4417 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Перфетотера" ЕООД, гр. В., представлявано от управителя В. Г., против решение № 30 от 22.03.2016 г. по адм. дело № 454/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-050-2600/3268 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 69 093,31 лева по заявлението на "Перфетотера" ЕООД, гр. В. с УИН: 05/230614/95814 за кампания 2014 г. и е осъдено дружеството да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че в уведомителното писмо не са посочени правните и фактическите основния за прихващането, което представлява съществено процесуално нарушение. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по съществото на спора, като се присъдят направените разноски по делото Ответникът - зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юриск. Петрова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Смята доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "Перфетотера" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-050-2600/3268 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума по СЕПП, СПП и НР1 в размер на 69 093,31 лв. по заявлението на "Перфетотера" ЕООД, гр. В. с УИН: 05/230614/95814 за кампания 2014 г. С него е осъден жалбоподателя да заплати на Д. фонд "Земеделие" направените разноски по делото в размер на 300 лв. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като са посочени правните и фактически основания за постановеното прихващане. Посочил е, че според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на акта могат да се съдържат в други документи, съдържащи се в преписката, като в случая такива са УП № 020050-2600/3799 от 23.08.2014 г. и УП № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. като в последното е определен размера на наложени санкции за бъдещ период - 108767,48 лв и в съответствие с чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. неуредените задължения на бенефициера са прихванати от бъдещите му плащания. Обжалваното решение е неправилно. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд по отношение на мотивираността на акта независимо, че изрично в процесното УП не е посочено по силата на какъв акт е възникнало задължението за прихващане, при наличието на документи в административната преписка, а именно УП № 020050-2600/3799 от 23.08.2014 г. и УП изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г., с които са наложени санкции за бъдещи периоди общо в размер на 108767,48 лева, може да се приеме, че фактическото и правно основание за извършеното прихващане произлиза от наложени санкции от предходни периоди, поради което санкционираната сума следва да бъде прихваната, в съответствие с изискванията на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 на Комисията в течение на три календарни години след годината на констатацията. Въпреки това, за да възникне правото на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да удържи сумата е необходимо нейното установяване с акт на компетентния орган, който да е влязъл в сила. В този смисъл съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/206 г. на Комисията. Разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. Следователно, за да се осъществи валидно прихващане, посочената разпоредба от регламента препраща към националното законодателство на държавата - членка и именно то в случая следва да намери приложение. В този смисъл се налага изводът, че актът, с който е установена санкцията за бъдещ период следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото УП, с което се прихваща сумата. В конкретния случай УП изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. е влязло в сила с постановяването на Решение № 2029 от 23.02.2016 г. по адм. дело № 8311/2015 г. на ВАС, поради което процесното уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/3268 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, е издадено преди влизането в сила на акта, с който е наложена санкцията за бъдещ период. В този смисъл неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че УП изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. е влязло в законна сила и наложената със същото санкция се явява безспорно вземане за разплащателната агенция. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което процесното Уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/3268 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което се прихваща сумата, е издадено без основание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част. По изложените съображения съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу процесното уведомително писмо, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-050-2600/3268 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 69 093,31 лева по заявлението на "Перфетотера" ЕООД, гр. В. с УИН: 05/230614/95814 за кампания 2014 г. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски по делото. В първа инстанция са направени разноски по делото в размер на 1550 лв (1500 лв адвокатско възнаграждение и 50 лв държавна такса). По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 500 лв., вместо поисканите 1500 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение