Решение № 374 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3809/2019 г.

Решение № 374 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3809/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Миронова от [населено място], подадена от адвокат И. Палева като процесуален представител, против решение № 1025 от 19.02.2019 г., постановено по административно дело № 14227/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Миронова срещу заповед № 3 ИХУ32/Д-С-КС/2284 от 25.09.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, в частта, с която й е отказана месечна добавка за социална интеграция за ползване на информационни и телекомуникационни услуги, за обучение и за наем на общинско жилище. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3 предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на обжалваното решение в частта му, с която е потвърден отказът на административния орган да откаже месечна добавка за обучение. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и правилност на съдебното решение в атакуваната му част, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 3 ИХУ32/Д-С-КС/2284/25.09.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, в частта, с която на Миронова е отказана месечна добавка за социална интеграция, за ползване на информационни и телекомуникационни услуги, за обучение и за наем на общинско жилище. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при посочване на фактическите и правните основания за издаването й и при спазване на административно-производствените правила. Съобразно събраните доказателства е обосновал липсата на законовите предпоставки за предоставяне на поисканите добавки, поради което е не е уважил оспорването. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) в приложимата редакция: бр. 98 от 09.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. 1-7 цели, сред които отказаните със заповедта добавки за информационни и телекомуникационни услуги (т. 2); за обучение (т. 3) и за наем на общинско жилище (т. 6). Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, поради това, че в оспореното решение е цитирана редакция на ЗИХУ (отм.); , неотносима по време към административния акт, досежно добавката за обучение. Със съдебното решение в обжалваната му част първоинстанционният съд правилно е преценил за законосъобразна оспорената пред него заповед и в частта й, с която на Миронова е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл. 42б, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ЗИХУ), вр. с чл. 27 от Правилника за прилагане на ЗИХУ (отм., ППЗИХУ), в приложимата редакция на нормите, за обучение. Съгласно разпоредбата на чл. 42б, т. 1 ЗИХУ (отм.); право на месечна добавка съобразно степента на намалена работоспособност имат лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, като за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка за обучение по чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗИХУ (отм.);. Съответно, съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ППЗИХУ (отм.); месечната добавка за обучение е в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход и се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението. По време на издаване на процесната заповед от 25.09.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село е действала нормата на чл. 27, ал. 3 ППЗИХУ (отм.); , като за отпускане на месечната добавка за обучение, задължително се е изисквало и представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението. След отмяната на нормата на чл. 27, ал. 3 ППЗИХУ (отм.); от 15.06.2018 г., това условие е възприето и уредено с чл. 42б, ал. 2 ЗИХУ (отм.); , в сила от 20.07.2018 година. Миронова не е представила документ, удостоверяващ продължителността на обучението, поради което при действието на приложимата редакция на чл. 27, ал. 3 ППЗИХУ (отм.); правилно е прието от съда, че законосъобразно от административния орган за социално подпомагане е отказано предоставянето на месечна добавка за социална интеграция за обучение. Обстоятелството, че в съдебното решение е посочена нормата на чл. 42б, ал. 2 ЗИХУ (отм.); , вместо на чл. 27, ал. 3 ППЗИХУ (отм.); , не променя направеният от съда извод, че жалбоподателката не отговаря на всички кумулативни условия за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за обучение. Доколкото жалбоподателката обективно не отговаря на нормативните изисквания за отпускане на такава добавка, погрешно посочената норма в мотивите на съда не променя правилността на крайния му извод. С оглед гореизложеното не се установяват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,