Решение № 5950 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 562/2011 г.

Решение № 5950 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 562/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 268 от 26.11.2010 г., постановено по административно дело № 251/2010 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Даниела Николаева Зарова от с. Бистрица, срещу Решение № РД-12-73/17.06.2010 г. на Директора на РУСО гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на г-жа Зарова против разпореждане № 348/05.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Кюстендил., с което е разпоредено внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет № 348/05.05.2010 г. в размер общо на 1 365.51 лв., от който 1188.57 лв. главница и лихва 176.74 лв. начислени до 23.04.2010 г., за неправилно изплатени на Даниела Николаева Зарова, представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 21.04.2009 г. - 16.09.2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Даниела Николаева Зарова от с. Бистрица, чрез процесуалния представител адв. Йорданка Божкова. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател - Даниела Николаева Зарова, редовно призована в съдебно заседание се явява лично и с адв. Божкова, моли да се уважи касационната жалба и да се отмени решението на Кюстендилския административен съд. Ответникът - Директора на РУСО гр. Кюстендил, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО пред Кюстендилския административен съд, е оспореното от Даниела Николаева Зарова от с. Бистрица Решение № РД-12-73/17.06.2010 г. на Директора на РУСО гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на г-жа Зарова против разпореждане № 348/05.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Кюстендил., с което е разпоредено внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет № 348/05.05.2010 г. в размер общо на 1 365.51 лв., от който 1 188.57 лв. главница и лихва 176.74 лв. начислени до 23.04.2010 г., за неправилно изплатени на Даниела Николаева Зарова, представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 21.04.2009 г. - 16.09.2009 г. За да отхвърли оспорването Кюстендилският административен съд е изяснил напълно делото от фактическа страна, като е приел за установено, че жалбоподателката Даниела Николаева Зарова е майка на Никола Владимиров Заров, роден на 16.09.2007 г. Същата е била осигурена за майчинство по силата на трудовото й правоотношение с ЕТ "Александър Стойчев - Алком", със седалище в гр. Дупница и е била в отпуск за отглеждането на детето си от 16.09.2007 г. до 17.09.2009 г., когато то е навършило 2 - годишна възраст. На 06.06.2008 г., чрез осигурителя си - ЕТ "Александър Стойчев - Алком" е подала молба-декларация до Директора на РУСО гр. Кюстендил за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО, като е декларирала визираните в нея обстоятелства, включително и това, че детето не е настанено в детско заведение. За времето до навършване на 2-годишна възраст на детето тя е получавала следващото й се парично обезщетение. След извършена проверка по разходите на ДОО в ОДЗ № 9 "Слънце" - филиал с. Бистрица, финансовите ревизори Вергиния Таскова и Мария Пехливанова са съставили констативен протокол № 133/17.03.2010 г., в който са отразили констатациите за настаняване на деца до 2-годишна възраст, към който е приложен списък, отразяващ името на детето, дата на раждане, дата на навършване на 2-годишната възраст, дата на постъпване в детското заведение и период на пребиваване за всяко дете, в който списък е и Никола Владимиров Заров. Въз основа на Заповед № РД-087/14.04.2010 г. на Директора на РУСО гр. Кюстендил, финансовият ревизор Вергиния Петрова Таскова е извършила проверка в детското заведение, при която е установено, че Никола Владимиров Заров, от 21.04.2009 г. е бил настанен в него и е пребивавал до 16.09.2009 г., т. е. за периода до навършване на 2-годишната му възраст. За този период майката Даниела Николаева Зарова е получила парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на 1 188.57 лв. - до 23.04.2010 г. По съставения ревизионен акт за начет № 348/05.05.2010 г. Зарова възразява с писмено възражение вх. № КП-04-1426/30.04.2010 г., като твърди, че детето не е посещавало детското заведение, а е получавало храна от него. Финансовият ревизор, на основание чл. 110, ал. 2 от КСО е изготвил писмено мотивирано заключение във връзка с това възражение, считайки го за неоснователно. С Разпореждане № 348 от 05.05.2010 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО, на осн. чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредил на Даниела Николаева Зарова да възстанови сумите. С вх. № КП-04-1616/20.05.2010 г. е постъпила жалба от същата срещу него, като е поискана отмяната му, като незаконно и неправилно. С Решение № РД-12-73/17.06.2010 г. Директорът на РУСО гр. Кюстендил е оставил без уважение жалбата на Даниела Зарова. Решението на Административен съд гр. Кюстендил е правилно, а изводите му са обосновани и законосъобразни. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно, за да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, освен изброените по-горе условия се изисква детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 от КСО. В случая майката на детето не може да получава парично обезщетение, тъй като идеята на законодателя е ясно изразена - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от ЗЗ детските ясли са предвидени да подпомагат родителите при отглеждане на децата, а съгласно Наредба № 26/2008 г., настанени са децата, които са приети от директора. Не се спори по факта, че детето е записано в ОДЗ № 9 "Слънце" - филиал с. Бистрица. След изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че детето е било прието и не е отписано от детското заведение, същото се явява настанено по см. на чл. 53, ал. 4 КСО и оспореният административен акт е законосъобразен. Настаняването в детско заведение по см. на чл. 53, ал. 4 КСО е юридически факт изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за времето на настаняване. Без правно значение за посочените норми е дали детето посещава реално детското заведение, дали и за какви периоди отсъства и т. н. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, че детето не е настанено по реда на чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 26/2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, а само регистрирано по реда на чл. 38 във вр. с чл. 18 от Наредбата - за получаване на храна, с оглед различните изисквания за приемане и регистрация. Съгласно чл. 220 АПК, ВАС преценява приложението на материалния закон въз основа на установените факти от първоинстанционния съд. Дори да се приеме за допустима представената с касационната жалба служебна бележка, по същество същата потвърждава констативния протокол за това, че детето се води в дневника за присъствие, заплаща се такса и се получава храна /без реално присъствие/ и не се доказва, че детето не е настанено, а само регистрирано по чл. 38 от Наредбата. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби: Решение № 14321/2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г., решение № 3864/2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г., решение № 7821/2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на ВАС. Обжалваното решение е обосновано, като правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Съдът е обсъдил всички доказателства, относими към спора, както и доводите на страните, при което е постановил решение при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Кюстендилския административен съд, същото е обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,