Решение № 10471 от 17.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2010 г.

Решение № 10471 от 17.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Иван Петров Петров, съдебен адрес гр. София, ул. "Алабин" № 48 срещу решение № 57 на Висшия съдебен съвет по протокол № 9 от 04.03.2010 г., с което е прието, че Петров е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от същия му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Жалбоподателят счита оспорваното решение за нищожно, алтернативно поддържа искане за неговата незаконосъобразност, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Твърди, че оспореното решение е нищожно, тъй като е извършено прегласуване. Счита, че в хода на административното производство са нарушени чл. 316, ал. 5 и чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, налице са невярно отразени обстоятелства в протокола от заседанието на дисциплинарния състав, позоваване на негодни доказателства, незаконно включване в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет на въпроса за дисциплинарната му отговорност, решението на Съвета е взето от незаконен състав, при липса на кворум. Наложено му е наказание без да му е повдигнато обвинение за дисциплинарните нарушения, за които е наказан и за нарушение на актове, които нямат силата на нормативен акт, не са обнародвани и не са действали към датата на извършване на твърдяните нарушения. Съветът в противоречие с доказателствата е приел, че са налице нерегламентирани контакти с компрометирана личност. Решението не е съобразено и с целта на закона, тъй като не отчита прекъсването на контактите по собствена инициатива, професионалната кариера и здравословното състояние на жалбоподателя, а приема като основание за носене на дисциплинарна отговорност кандидатстването за определена длъжност в прокуратурата. Моли съда да прогласи нищожността на оспореното решение, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно, както и да разпореди възстановяване на заеманата длъжност, изплащане на обезщетение за периода от 05.03.2010 г. до датата на възстановяване, в размер на брутното месечно възнаграждение за последния календарен месец преди уволнението ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е взето от компетентен орган, при наличие на законен кворум и мнозинство и е единственото обявено и съобщено решение. Счита, че не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила като излага подробни доводи за всяко от тях. Решението е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на закона - Съветът не се е произнесъл извън предмета на предложението на дисциплинарния състав, поради което не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. Спазен е и принципът на съразмерност. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Оспорваното решение е законосъобразно, постановено при правилно установени фактически обстоятелства и в съответствие с разпоредбите на закона. В хода на административното производство не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е бил прокурор в Апелативна прокуратура, гр. София, с ранг прокурор във Върховна касационна и Върховна административна прокуратури. На 04.03.2009 г. ВСС обявил конкурс за заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Жалбоподателят участвал в конкурса, който е проведен на 22.04.2009 г., но не бил избран. На 18.06.2009 г., на заседание на ВСС, е оповестено, че лице, под името "Красьо", обещава, срещу възнаграждение, осигуряване на подкрепа от членове на Съвета на магистрати, кандидатстващи за административни ръководители. По този повод в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". Под името "Красьо" е идентифициран Красимир Васков Георгиев. В хода на производството е установено, че в периода 01.01. - 30.06.2009 г. Георгиев е осъществил контакти с множество магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, между които и жалбоподателят. По предложение на петима члена на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", с решение на ВСС, е образувано дисциплинарно дело № 81/2009 г. за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на магистратите и уронване на престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Дисциплинарният състав провел три заседания - на 08. и 16.12.2009 г. и на 14.01.2010 г. Изслушал жалбоподателя, събрал и приел доказателства, включително представени от Петров, и на 16.02.2010 г. постановил решението си. В него приел, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Приел, че в периода 02.04.- 18.06.2009 г. между жалбоподателя и Красимир Георгиев са проведени 24 изходящи и 29 входящи телефонни разговори с времетраене до 182 секунди и няколко срещи. Най-голям брой разговори - 23, са проведени в деня на избора - 22.04.2009 г. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор приел, че Красимир Георгиев е управител на шест фирми, притежава недвижими имоти в София и Плевен, два автомобила. Доходите, декларирани от него и от управляваните от него фирми, в периода 2004-2008 г. не осигуряват необходимите средства за закупуване на притежаваните вещи и имоти и за поддържане на стандарта на живот, който имал. Въз основа на така установените фактически обстоятелства направил извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Петров с "компрометирано лице". Приел, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Приел, че липсва смислено и убедително обяснение за осъществените контакти Петров - Георгиев, което ги прави нередни, неприемливи и немотивирани, в този смисъл - нерегламентирани. Приел за неоснователни твърденията на Петров за характера на отношенията му с Георгиев. Направил извода, че с действията си Петров накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. За така установеното нарушение предложил на ВСС да му наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от две години". В заседанието на ВСС от 04.03.2010 г., под точка 57 е включено произнасяне по решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 81/2009 г. Заседанието е открито при отсъствие на четирима члена на ВСС. При гласуване по т. 57 в залата са присъствали 17 члена на ВСС. Докладвано е решението на дисциплинарния състав. В хода на обсъждането от чл. на ВСС е направено предложение действията на жалбоподателя да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ във вр. с чл. 3, т. 4 и чл. 18 от Правилата за професионална етика на прокурорите в България и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а за установеното нарушение да се наложи дисциплинарно наказание по т. 6 на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. Като мотиви за промяната е посочено, че извършеното от жалбоподателя представлява нарушение и на професионалната етика, а досежно вида на наказанието са изложени аргументи, основаващи се на по-високите изисквания към магистрат, който кандидатства за втората по степен длъжност в системата на прокуратурата. Проведено е гласуване на предложението, при което 12 са били "за", 3 - "против" и 1 - "въздържал се". Веднага след това е направено предложение за прегласуване. Допълнителни аргументи в подкрепа на предложението са изложили още двама члена на ВСС. Те са посочили като релевантни броя на разговорите, както и факта, че повечето от тях са проведени в дните преди и на самия избор. При последвалото гласуване резултатът е 13 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се". С решението си ВСС приел, че Петров извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ като виновно е нарушил чл. 3, т. 4 и чл. 18 от Правилата за професионалната етика на прокурорите в България и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му наложил наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Иван Петров Петров за неоснователна по следните съображения: По възражението за нищожност на оспореното решение: Доводът на жалбоподателя за нищожност, поради прегласуване на решението е неоснователен. Решението на ВСС, като административен акт, е волеизявление на оправомощен от закона орган, с което правната норма свързва настъпването на неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. За да породи своето действие, актът трябва да бъде в окончателна и завършена форма. Той трябва да изразява окончателната воля на автора си и то по начин, по който да може да бъде връчен на адресата и съответно другите държавни органи да могат да зачетат обвързващата му сила. Видно от протокола от заседанието прегласуването е извършено преди волеизявлението на ВСС да е направено окончателно и в исканата от закона форма - чл. 40 - 44 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. До момента, до когато решението не е оформено съгласно тези изисквания то не е годен юридически факт, който поражда целените от нормата правни последици. Едва, когато актът се оформи съгласно нормативните изисквания той ще започне да осъществява действието си. С оглед на това извършеното прегласуване не прави оспореното решение нищожно. Органът може до момента, до когато решението не е станало окончателно и в исканата от закона форма да го прегласува толкова пъти, колкото иска и това няма да се отрази на валидността му, тъй като за правото, този акт все още не съществува. По възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила: Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 316, ал. 5 от ЗСВ. Видно от доказателствата по делото към датата на уведомяване на жалбоподателя за започналото дисциплинарно производство - 25.11.2009 г., по делото не е имало писмени доказателства, които да бъдат предоставени на жалбоподателя. Копие от протокола за разпит на жалбоподателя като свидетел по образуваното досъдебно производство и писмото на Главния прокурор са изпратени на дисциплинарния състав с писмо от 08.12.2009 г. Първото по делото заседание е също на 08.12.2009 г. В това заседание тези писмени доказателства са приети. Вярно е, че в протокола е отбелязано, че те са представени от защитата на жалбоподателя, което не отговаря на истината. Но това невярно отразяване на факта в протокола не представлява съществено нарушение, което да е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Същото е важимо и за допуснатите технически грешки в датата на заседанието от 08.12.2009 и в месеца, в протокола за заседанието от 14.01.2010 г. От доказателствата по делото е видно, а и не се оспорва, че Петров е бил призован за дата 08.12.2009 г. Съдържанието на протокола показва, че заседанието е проведено с неговото лично и на защитника му участие. В протокола за заседанието от 14.01.2010 г. е изписан верният месец, а и фактът, че заседанието е проведено през месец януари не се оспорва от жалбоподателя. Неоснователно е и твърдението, че приетите в съдебното заседание две писмени доказателства са представени от ненадлежна страна. От приложеното по делото писмо, с което те са изпратени на дисциплинарния състав, е видно, че доказателствата са предоставени от вносителите на предложението. А те, съгласно чл. 317, ал. 1 от ЗСВ са участници в дисциплинарното производство. Твърдението за постановяване на решението на дисциплинарния състав след срока по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ макар и вярно, не се отразява на законосъобразността на оспореното решение. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и неспазването му не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От приложения по делото утвърден дневен ред за заседанието на ВСС на 04.03.2010 г. е видно, че в последния раздел - дисциплинарни производства, е включено именно разглеждането на дисциплинарно дело № 81/2009 г. Неоснователно е и твърдението за незаконен състав на органа при вземане на решението. Няма законови основания за отвод на вносителите на предложението и на дисциплинарния състав. Членовете на ВСС, направили предложението и участвали в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по чл. 312, ал. 1, т. 4 и чл. 316, ал. 3 от ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. трябва да се отведат.