Решение № 8625 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2016 г.

Решение № 8625 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез процесуалния му представител юрк. Я. Я., срещу решение № 102 от 01 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 81/2015 г. по описа на Административен съд Г., с което е отменено решение № 32-61827 от 7.04.2015 г. на началника на М. С.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "М." ООД, гр. Г., чрез процесуалния си представител адв. А. В., оспорва касационната жалба като излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Г. е образувано по жалба на "М." ООД, срещу решение № 32-61827 от 07 април 2015 г. на началника на М. С., с което е установено, че дружеството, в качеството си на получател на стоки, декларирани с ЕАД № 12BG004301Н0012260 от 31 юли 2012 г. е избегнало заплащането на антидъмпингово мито със ставка 85.00 %. С решението на началника на М. С. на основание чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент ЕИО/ 2913/92 на Съвета е определен нов размер на дължимите държавни вземания по посоченото ЕАД, като е определено за доплащане антидъмпингово мито в размер на 40284,14 лева и ДДС в размер на 8056,83 лева, или общо 48340,97 лева. Съдът е приел, че липсват материалноправните предпоставки за издаването на административния акт, поради което е отменил същия и е присъдил в тежест на административния орган разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания спрямо обжалваното решение е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Разпоредбата е императивна и нейното неспазване води до незаконосъобразност на акта. Липсата на изрично посочени фактически основания винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Фактическото мотивиране на акта, както и посочването на правното основание за издаването му, е задължение на административния орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му. В настоящия случая това задължение не е изпълнено. Също така, съдът с нарочно определение № 303 държано в закрито заседание на 18 май 2015 г. изрично е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да установи твърдяния произход на стоката - че е с произход Народна република Китай, понеже той съставлява фактическото основание за издаването на процесното решение. Със същото определение съдът е задължил тази страна да удостовери спазването на изискванията за издаването на процесния административен акт - уведомяване на заинтересованото лице за започването на производството, за предоставяне на възможност да участва пълноценно в него, като се запознава с твърденията и доказателствата, събрани в неговия ход и на свой ред да представя такива. Или първоинстанционният съд по реда на АПК правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. В изпълнение на дадените указания ответника е представил в превод окончателния доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), както и таблици към него - анекс 7.2 изчисление на 220 пратки. По отношение на доказателствената стойност на тези документи съдът съобрази следното: В националното ни законодателство единствено в НПК - чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на осн. чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Следователно докладът на OLAF като изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тази доказателствената сила обаче следва да се преценява съобразно относно всички други събрани по делото доказателства. По тези съображения съдът не споделя изводите на състава на АС Г., че приложеният към доклада анекс 7.2 няма съответната доказателствена сила. От данните съдържащи се обаче в този доклад и приложения към него анекс, не могат да се обосноват фактическите констатации изложени в акта на митническите органи. В него липсват данни за процесната международна доставка, извършена през 2012 г., чийто получател да е "М." ООД гр. Г.. В тези таблици, представляващи неразделна част от доклада на OLAF няма никаква информация, относно конкретната пратка, предмет на решението на началника на М. С.. В този смисъл, основните твърдения на касатора в жалбата, че декларираните с ЕАД № 12BG004301Н0012260/31 юли 2012 г. стоки са идентични с тези, визирани в доклада на OLAF и същите са с произход от Китайската народна република, а като такива са и подлежащи на облагане с антидъмпингово мито при вноса им в Европейския съюз, остават необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото. Както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд в представеният по делото анекс 7.2 дружеството - ответник в настоящото производство "М." ООД гр. Г. присъства на л. 50 от делото, като дати на декларирания износ (колона 1) са посочена 23 април 2014 г. и 12 май 2014 г., както и на л. 61, на който пък става въпрос за четири доставки, но от 28 юли 2014 г., отново на друг вид стоки, с друг тип показатели, докато процесният внос е осъществен през 2012 г., не фигурира отметка за произхода на стоките, а самите стоки са от друг вид (винтове за бетони други видове винтове), в друго количество, от посочените в процесния ЕАД и останалите документи към преписката. Също така, като съконтрахент на дружеството в тези три реда от таблицата е посочено друго дружество- F. R. C., LTD, а по делото няма доказателства- първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, от които да е видно, че вносът на процесните стоки е осъществен с участието на тази фирма. Или съдържанието на тази таблицата касае, както бе посочено, друг период- 2014 г., стоки с друга класификация и количества и е изцяло неотносимо към делото. Също така, вноса на стоката, предмет на процесното ЕАД е осъществено с контейнер № GATU1185736. В таблицата в приложение 7.2 към доклада на OLAF, където фигурира като получател на стоки дружеството ответник са насочени контейнери с други номера. Ето защо, както правилно е приел и състава на Административен съд Г., липсват категорични данни, въпреки дадената от съда възможност за представянето им от страна на административния орган, които да обуславят различен от декларирания от дружеството произход на стоките. По делото е приложено ЕАД № 12BG004301H0012260 от 31 юли 2012 г. и коносамент № HLCUTPE120300197 от който е видно, че дружеството ответник "М." ООД гр. Г. е получател на стоки, изпратени от Тайван, с изпращач Ш. Ю. И.. Ко. ЛТД, доставени на пристанище В. с контейнеровоз, на обща стойност 30783.94 USD. Стоката е декларирана като "болтове коларски DIN 603, КЛ. 4.8- 1543.400 х бр.", описани в приложената фактура и опаковани в 2098 каш. /в 34 палета/, РХ=34, СТ=2098; 2=ITAU1185736, опаковка: 50=510, 21= 490. Брутното тегло е 22 000.00 кг., нетно тегло- 21 000.00 кг, при режим: 40 00 000. Стоката е фактурирана на 12 февруари 2012 г., с фактура № 11EXBAO002-В, придружена със сертификат за произход № TF12IA00195- приложени по делото. Информацията кореспондира с приложените митнически манифест и коносамент. Тези доказателства не са оспорени от страните и установяват отразените в тях факти и обстоятелства, вкл. посочения произход на стоката и нейният изпращач. Съдът правилно ги е ценил като годни и относими към спора доказателства, наред със събраните в хода на производството останали такива в това число и приложеният по делото доклад на OLAF, ведно с анекс 7.2. С оглед на изложеното, обоснован се явява крайният извод на съда за липсата на материалноправни предпоставки за издаване на решението на началника на М. С., като същото е немотивирано и постановено без да са налице фактически обстоятелства за издаването му. В настоящето касационно производство, от страна на М. С., заедно с депозирането на касационната жалба е приложен като доказателство и компакт диск, за който се твърди, че съдържа подробна информация за стоките, предмет на разследване от ОЛАФ. Настоящия съдебен състав намира това доказателство за недопустимо, с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК, според която в касационното производство за установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства. Исканията на касатора за представяне на нови доказателства са недопустими, тъй като касационната инстанция има забрана по чл. 220 от АПК за фактически установявания, а преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и представените доказателства за реалното им извършване, М. С. ще следва да бъде осъдена да заплати на "М." ООД, гр. Г. сума в размер на 2400,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,