Решение № 3748 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2016 г.

Решение № 3748 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 1622/9.03.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 12555/2014 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че събирането и оценката на доказателствата от съда е процесуална дейност. Първоинстанционният съд не бил анализирал в пълнота събраните доказателства, а заключенията му въз основа на тях били противоречиви. Прецизният анализ на доказателствените средства обосновавал извод за реализирана от търговеца заблуждаваща нелоялна търговска практика. Релевантен бил периода на извършване и установяване на деянието, като наложената принудителна административна мярка имала превантивно действие. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "М. Б." ЕООД срещу заповед № 735/17.11.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Ответникът, "М. Б." ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът въвежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, които предвид формулирането им касаят по-скоро обосноваността на акта. Производството пред АССГ е образувано по редовна и допустима жалба на "М. Б." ЕООД срещу заповед № 735/17.11.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Съдът правилно е конституирал страните по спора. Събрал е относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка доказателствени средства. Пестеливостта на анализ на същите в случая не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като направеният такъв засяга основните релевантни за спора пунктове. Изложеното обосновава извод за липса на допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Със заповед № 735/17.11.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите на "М. Б." ЕООД е наложена принудителна административна мярка - забрана при упражняване на дейността си да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да отправя покана за покупка на стоки на определена цена чрез рекламна кампания в печатни издания за голям брой стоки, без да са посочени разумни основания поради които няма да може да се достави или да се осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време, в нарушение на чл. 68ж, т. 5 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. За да отмени заповедта, съдът е приел, че соченият фактически състав не е реализиран, тъй като не се доказва елемент от него, а именно, че търговецът "няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време". Решението е правилно. Изложените в касационната жалба доводи досежно компетентността на органа, спазване на формата и процедурата по издаване на акта, не следва да се обсъждат. Първоинстанционният съд е изяснил същите, като страните не ги спорят. Възражението относно характера, целта и предназначението на наложената принудителна административна мярка също не следва да се обсъжда. Страните не спорят, че наложената ПАМ има превантивен характер. Спорът е досежно приложимото материално право с оглед реализиране на вменения състав на нарушение, за което е наложена ПАМ. Касационната инстанция констатира, че изложените в касационната жалба възражения не съответстват на изписаната в заповедта вменена квалификация. Съдът извършва преценка на фактите и приложимото право, така както са обективирано в обжалвания административен акт и преписката, съпровождаща издаването му. В тази насока, и с оглед разпределената тежест на доказване, административният орган следва да докаже елементите от фактическия състав на нарушението, което претендира да е осъществено. В случая изписаното нарушение съдържа следните елементи от фактическия състав: 1. търговецът отправя покана за покупка на стоки на определена цена чрез рекламна кампания в печатни издания за голям брой стоки, 2. търговецът не може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на тези стоки на обявената цена и период от време; 3. търговецът няма разумни основания поради които няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време. Първият от елементите на фактическия състав не се спори, че е реализиран. В жалбата си касаторът въвежда възражение, че купувачът няма задължение да се обръща към търговеца, за да си закупи липсващите промотирани продукти, както и че изслушаната по делото експертиза доказва единствено наличие на промотираните стоки в складовата база и в определени търговски обекти на търговеца, но не и наличието им точно в проверявания, както и остатъчното им количество. Възражението е неотносимо към така изписания състав, тъй като самият орган е заложил като елемент от състава му невъзможността на търговеца да осигури доставянето на стоките дори и от друг търговец. Фактът, че същите са се намирали в склада на търговеца или в други търговски обекти в съчетание с липса на доказателства клиентът или проверяващите да са поискали доставка на стоките при липсата им в конкретния търговски обект, обосновава извод за несъставомерност на деянието така както е вменено. Анализът на доказателствата по делото установява по категоричен начин, че "М. Б." ЕООД в случая не е използвало нелоялна заблуждаваща търговска практика с отправяне на покана за покупка на стоки на определена цена чрез рекламна кампания в печатни издания за голям брой стоки с талони за отстъпки, без да са посочени разумни основания, поради които няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време. Органът не е изследвал наличието на обективна пречка да се осигури доставка на предлаганата промоционална стока с талони за отстъпка в разумно количество и в разумен срок. Направеният извод в тази насока е недоказан и обосновава несъставомерност на деянието по изписаната квалификация. С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е констатирано, че през целия период на промоцията 16-22.06.2014 г. дружеството е имало в наличност промоционалните стоки, като същите са били в наличност и след приключване на промоцията на 23.06.2014 г., и то не в единични количества. Обстоятелството, че при посещението на св. Т. Т. в магазина на дружеството "Т-Маркет", гр. С., кв. Гевгелийски не е била в наличност търсената от него промоционална стока - кетчуп и тоалетна хартия не сочи на хипотеза, в която търговецът няма да може да достави цитираните кетчуп и тоалетна хартия в разумен срок. Правилно е преценено от съда, че за спора е ирелевантно сравнението на тиража на талоните в печатните издания с броя на стоките на склад понеже няма причина, включително от вида и цената на стоките да се очаква, че всеки закупил изданието ще използва отпечатаните талони. С приетата съдебно-счетоводна експертиза е констатирано, че общо извършените продажби през периода на промоцията с талони е 2 272 бр., а без талони 3 955 бр. от всички продукти в промоция при начален запас от всички продукти общо 73 922 бр., което също е в подкрепа на извода на съда за липса на извършено нарушение на чл. 68ж, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По искането за присъждане на разноски: Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Разноските пред първата инстанция могат да се претендират и присъдят само от административния съд. Досежно размера на възнаграждението приложение намират разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на спора съдът приема за справедлив размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд