Решение № 8936 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2018 г.

Решение № 8936 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2018 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Л." ООД, чрез пълномощника си адв. З., срещу решение № 2067/27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 76/2017 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител на Директора на дирекция ОДОП гр. П., в което се излагат доводи по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд-П. е бил РА № Р-16001616000802-091-001/02.09.2016 г. на ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 801/21.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/-П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 294 573,96 лв. и начислени ДДС в размер на 66 889,20 лв. и лихви в размер на 70 808,16 лв. по доставки, извършени от "В и И" ЕООД, "С." ЕООД, "Е. Т. Е. 02" ЕООД и "С. К.-ММ" ЕООД и по деклариран ВОД. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Във връзка с начисления ДДС по деклариран ВОД на колбаси с получател чешка фирма, съдът е изложил твърденията на жалбоподателя и мотивите на органите по приходите във връзка с установеното в хода на ревизионното производство. Въз основа на възприетите факти, съдът е извел извод, че не може да се приеме, че доставката е осъществена. Мотивирал се е с липсата на доказателства за осъществен транспорт, както и за напускане на стоката на територията на Р България. Приел е, че подписаните от страна на чешката фирма потвърждения за получаване на стоката са неистински документи, тъй като не отговарят на изискванията на ППЗДДС за обем от задължителна информация, не е ясно кое лице се е подписало и имало ли е правомощия за съответните действия, а и липсва обект и икономическа активност на фирмата получател в Чехия. Относно твърденията за плащане по сделката, съдът е приел, че банковото извлечение за получен от ревизираното лице паричен превод не може да се обвърже с плащания по процесния ВОД. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 294 573,96 лв. по доставки, извършени от "В и И" ЕООД, "С." ЕООД, "Е. Т. Е. 02" ЕООД и "С. К.-ММ" ЕООД, съдът се е позовал на констатациите на органа по приходите за множество противоречия, несъвпадения и различаващи се данни, които са установени от приходните органи при анализа на представените от ревизираното дружество документи. Приел е, че от събраните по преписката материали не може да бъде обоснован извод, че в случая са налице извършени облагаеми доставки на стоки. Основен аргумент в тази насока е фактът, че не може по безспорен начин да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху родово определените вещи, каквито са процесните стоки, както и не се доказва и фактическо предаване на стоките, предвид установени в хода на ревизията несъответствия на данни относно разтоварване и предаване на месото и липсата на информация за лицата, които са подписали документите и са осъществили предаването от страна на доставчиците. Съдът е изложил, че с оглед доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, принципно следва да бъдат установени обстоятелства, свързани с предходни и последващи продажби, съхранението, транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя. Приел е, че в случая липсата на доказателства, че предходните сделки са действително извършени обосновава заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при прекия доставчик, а това обуславя и невъзможност за прехвърляне на стоките от продавач към купувач. В заключение е приел, че констатациите на органите по приходите са правилни, а РА е законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, като не е изложил конкретно доводи за всеки от доставчиците и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Изложил е общи мотиви по отношение на доставките с предмет различни стоки, без да разграничи кой е доставчикът, какъв е предмета на фактурираната доставка, какви съпътстващи доказателства са ангажирани към всяка една фактура, мотивът за отказ на данъчния кредит и съответно законосъобразен ли е. Докато при сделката в гражданскоправния аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Следва да се разграничи дефиницията на понятието "доставка на стока" по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14 от Директивата, тъй като последната за доказването не изисква прехвърляне правото на собственост на вещта, каквото е изискването по българския закон, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава стоката като собственик, а е достатъчно да се установи, че той я е предал на получателя. В случая се касае за доставки на родовоопределени вещи - пилешко и свинско месо. При доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. За разлика от чл. 14 от Директивата, която изисква прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, без да държи сметка дали доставчикът притежава стоката като собственик, "доставка на стока" по чл. 6, ал. 1 ЗДДС изисква прехвърляне правото на собственост върху вещта. С. З. за задълженията и договорите /ЗЗД/ собствеността върху родовоопределени вещи се прехвърля след като те бъдат индивидуализирани по съгласие между страните или в момента на предаването им. Във връзка със спорните доставки по делото са налични множество доказателства - приемо-предавателни протоколи, търговски документи, стокови разписки, товарителници, пътни листи, банкови документи и пр. Съдът без да уточни доставчици и конкретни доставки, сочи, че в представените множество документи органът по приходите е установил противоречия и несъвпадения, различаващи се стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Настоящата инстанция счита, че посочените документи съдът е следвало да обсъди за всеки доставчик поотделно, за да установи изпълнено ли е изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Относно претендирания ВОД, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътреобщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. С. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правнорелевантни факти разграничава документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правнорелевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В процесния случай спорни са били фактите както относно транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Чехия/, така и възмездността на доставките. В обжалваното решение съдът е изложил, че няма доказателства относно транспортирането на стоките до Чехия, но не е коментирал индивидуализиращите данни, съдържащи се в приложените ЧМР, които способстват обвързването на транспортните документи с претендираните доставки по процесните фактури. Не е изложил конкретни мотиви, поради които е приел, че липсват доказателства за транспорт. Относно доказване възмездността на процесните доставки като условие да бъде признат ВОД и да не бъде доначислен ДДС съдът е коментирал извлечение от банкова сметка за получен от ревизираното лице превод на парична сума, но е изложил единствено, че не може да се обвърже с плащане по декларирания ВОД. Отново не е посочил конкретни мотиви, поради които е достигнал до този извод. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, а това налага отмяна на решението в тази част и в съответната му част за разноските и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност за всеки от един доставчик и в съответствие с конкретните доказателства за всеки от тях се установят релевантните факти. По искането за присъждане на разноски следва на основание чл. 226, ал. 3 от АПК да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,